Черна дупка

Палис усети, че се изчервява от силен срам; щом я видя да стои там, в собствената му колиба, той се почувства като недодялан младеж.

— Не те очаквах — измърмори.

Шийн се засмя.

— Виждам. Е, няма ли да ме поканиш да вляза? Може ли да пийна едно?

— Разбира се…

Тя се настани удобно на пода, кръстоса крака под себе си и кимна на Рийз.

Рийз поглеждаше ту Палис, ту нея, а червенината му ставаше все по-обилна. Палис беше изненадан. Да не би Рийз да изпитваше някакви чувства към бившата си началник-смяна… дори след отношението, което беше демонстрирано към него по времето на изгнанието му на Белт?

Рийз се изправи, като непохватно поклащаше клетката.

— Друг път ще си поговорим, Палис…

— Не е необходимо да си тръгваш — бързо го спря пилотът.

Очите на Шийн искряха от забавлението.

Рийз отново погледна единия, а после и другия.

— Мисля, че ще е по-добре — каза той. Измърмори някакви думи за довиждане и си тръгна.

Палис подаде на Шийн една сфера с напитка.

— Значи е влюбен в теб.

— Юношеска страст — отвърна веднага тя.

Палис се ухили.

— Много добре го разбирам. Но Рийз не е юноша.

— Зная. Вече е решителен и е застанал начело на всички ни. Той е спасителят на света. Но освен това е и голям идиот, когато реши да бъде такъв.

— Мисля, че ревнува…

— Има ли нещо, за което да ревнува, пилоте?

Палис сведе очи, без да даде отговор.

— Значи — отбеляза Шийн рязко, — ти няма да пътуваш на Моста. Това беше значението на дара, който даде на Рийз, нали?

Той кимна и се обърна към мястото, където беше стояла клетката.

— От моя живот не е останало кой знае какво — бавно обясни пилотът. — По-добре е мястото ми на този Мост да бъде отстъпено на някой по-млад.

Тя протегна ръка и го докосна по коляното; от допира на плътта й го полазиха тръпки като от електричество.

— Те ще те поканят да отидеш, само ако мислят, че ще имат нужда от теб.

Той изсумтя.

— Шийн, докато пораснат тези дръвчета в клетката, моят сковаващ се труп отдавна ще е бил изхвърлен през периферията. А каква полза ще има от мен, ако няма дърво, което да управлявам? — Той посочи към летящата гора, скрита от покрива на колибата. — Животът ми е в гората там горе. След като Мостът замине, Рафт ще продължи да си бъде тук още много дълго време. И ще има нужда от дърветата си.

Шийн кимна.

— Е, разбирам те, макар и да не съм съгласна. — Тя го фиксира с ясните си очи. — Предполагам, че можем да обсъдим това, след като замине Мостът.

Той зяпна; след това протегна ръка и хвана нейната.

— За какво говориш? Не можеш да ме убедиш, че и ти планираш да останеш тук. Шийн, ти си луда…

— Пилоте — каза рязко тя, — не казах нито една обидна дума относно правилността на твоето собствено решение — Шийн остави ръката си да лежи в неговата. — Както ти сам каза, Рафт ще си бъде тук още много дълго време. А също така и Белт. Нещата ще бъдат много мрачни, след като потегли Мостът и отнесе със себе си всичките ни надежди. Но някой ще трябва да поддържа ритъма тук. Някой ще трябва да обявява началото и края на смените. А, също като теб, аз откривам, че не искам да оставя живота си зад гърба си.

Палис кимна.

— Е, не мога да кажа, че съм съгласен…

Тя го прекъсна с предупредителен тон:

— Пилоте…

— Но уважавам решението ти. И — той усети как топлината отново се качва в лицето му — освен това много се радвам, че ти ще си бъдеш тук.

Шийн се усмихна и приближи лицето си до неговото.

— Какво се опитваш да кажеш, пилоте?

— Бихме могли да си правим компания двамата с теб.

Тя протегна ръка, хвана една къдрица от брадата му и нежно я подръпна.

— Да. Бихме могли.

14.

Чистите очертания на Моста бяха затворени в нещо като клетка от подпори и почти не се виждаха. Членовете на екипажа пълзяха по скелето и прикачваха парни реактивни двигатели към корпуса му. Заедно с Холербах и Грийе, Рийз обикаляше по периметъра на работната зона. Рийз изгледа обекта с критично око.

— Твърде бавни сме, дявол да го вземе.

Грийе изви хванатите си ръце.

— Рийз, принуден съм да ти кажа, че твоето подробно разбиране за този проект за съжаление много изостава. Ела — махна с ръка, — нека ти покажа колко много сме напреднали. — Той удари с разтворената си длан по дървеното скеле, ограждащо Моста; то представляваше една четвъртита кутия, здраво захваната за палубата и освен това поддържаше три широки обръча, които също обикаляха Моста. — Не можем да си позволим никакви рискове — каза Грийе. — Последната стъпка от процеса на излитането ще бъде да отделим Моста от палубата. Когато го направим, единственото, което ще поддържа Моста, ще бъде това скеле. Една грешка, допусната тук, ще предизвика катастрофални…

— Знам, знам — прекъсна го Рийз изнервен. — Но истината е, че имаме все по-малко време…