Черна дупка

Палис погледна. Обгърнати в развлачени одеяла от дим, две дървета се накланяха като слепци едно към друго, докато пилотите им аматьори бяха очевидно погълнати в дреболиите около одеялата и горивните гърнета.

— Не, никак даже не е редно да става — изстреля Палис. — Барман! Свали ни ей там долу и то бързо…

Първото докосване на дърветата можеше да мине дори за нежно: шумолене на листа, нежна целувка на прегръщащите се клонки. Тогава се случи първото по-здраво сблъскване и двете платформи се заклещиха и се разтресоха. Екипажите на дърветата зяпнаха един срещу друг, обхванати от внезапен ужас.

Дърветата продължаваха да се въртят; части от перифериите им вече бяха откъснати и във въздуха започнаха да се сипят дървени стърготини. Един клон се заклещи и с вик като от някое животно, беше счупен из основа. Тогава дърветата започнаха да се търкалят едно през друго, погълнати от обширната, бавна и шумна колизия. Гладките платформи от листа се тресяха. Покрай пластинния летателен апарат прелетяха парчета дърво с размерите на юмрук; Нийд изскимтя и покри главата си с ръце.

Палис се взираше в екипажите на умиращите дървета.

— Махайте се оттам! Свършено е с проклетите дървета. Спускайте се по кабелите и си спасявайте кожите.

Те вдигнаха поглед към него, уплашени и объркани. Палис продължи да им крещи, докато не видя как започват да се спускат по надиплените кабели към палубата.

Дърветата вече се бяха оплели в обречена прегръдка, ъгловите им скорости на въртене се бяха объркали, а дънерите им се въртяха сред водовъртеж от листа и счупени клони. Огромни отломки дърво политаха настрани във въздуха, който се бе изпълнил с пропуквания на разцепваща се дървесина; Палис видя как във въздуха политат горивни гърнета и се замоли екипажите да са имали достатъчно мозък, за да предвидят това и да угасят пламъците им.

Много скоро не беше останало почти нищо, освен дънерите, хванати един за друг в сложна плетеница от клони; тогава придържащите дърветата кабели бяха измъкнати и увиснаха като изтръгнати от раменните стави ръце, а освободените дънери започнаха да правят пируети със странна грациозност, преобръщайки се във въздуха.

Накрая дънерите се стовариха върху палубата и избухнаха във фонтан от счупени парчета. Палис видя как хората се разтърчаха, за да спасяват живота си от дъжда от дървени отломъци. В течение на няколко минути валеше градушка от парчета, които приличаха на потрошени ками; после хората започнаха бавно да изпълзяват към мястото на катастрофата и тъпчеха по кабелите на дърветата, които лежаха сред развалините като крайниците на труп.

Палис мълчаливо даде знак на Джейм.

— Тук вече нямаме никаква работа; да продължаваме.

Пластинният летателен апарат се издигна и се върна към мястото, където патрулираше. Още няколко часа след това пластината на Палис продължи да се носи сред летящата гора. Накрая Джейм вече гневно мърмореше с почерняло от издигащия се пушек лице, а гърлото на Палис беше пресипнало от викане. Нийд остави секстанта в скута си и се облегна назад усмихнат.

— Това е — каза той. — Поне така си мисля де…

— Какво е това? — изръмжа Джейм. — Рафт махна ли се вече изпод проклетата звезда?

— Не, още не. Но сега набра достатъчно скорост, за да не са му необходими повече дърветата. След няколко часа ще спре сам на достатъчно разстояние от звездата, за да е на сигурно място.

Палис се излегна сред мрежите на пластината и удари една глътка от някаква сфера.

— Значи успяхме.

Нийд отвърна унесено:

— За Рафт още не е свършило. Когато звездата премине през равнината, в която се намира Рафт, ще се забележат няколко интересни явления, породени от ефектите на приливите и отливите.

Палис вдигна рамене.

— Нищо, през което Рафт не е преминавал преди.

— Гледката сигурно е страхотна, Палис.

— Да, така е — започна да разсъждава пилотът. Той си спомни как гледаше удължаването на сенките на кабелите по палубата; най-сетне обиколката на звездния диск щеше да докосне хоризонта и по този начин да изпрати проблясваща светлина върху палубата. А когато главният диск слезеше под нивото на периферията, щеше да се появи остатъчно светене, което Учените наричаха корона…

Джейм примижа в небето.

— Ами тогава, това колко често се случва? Колко често попада Рафт на пътя на падаща звезда?

Палис сви рамене.

— Не много често. Един-два пъти на поколение. Но достатъчно често, за да сме имали време да развием умения, така че да се справим с него.

— Ала имате нужда от Учените — такива като него — и Джейм посочи с палец Нийд, — за да ви изчислят какво трябва да правите.

— Е, разбира се. — Нийд изглеждаше доволен. — Тия неща не се правят с вдигане на навлажнен пръст, за да усетиш посоката на вятъра.

— Ама голяма част от Учените ще офейкат с оня Мост.

— Вярно е.

— И тогава какво ще стане, когато следващата звезда започне да пада? Как ще преместят Рафт?

Нийд изпи едно малко с лекота.

— Ами нашите наблюдения показват, че следващата звезда — която е страшно високо ей натам — и той посочи някъде нагоре, — може да започне да застрашава Рафт след много хиляди смени.

Палис се намръщи.