Черна дупка

— Стига толкова игра на думи — заяви той спокойно. — Миньоре, давай нататък.

Усмивката на Горд се изпари; по лицето му пробяга сянка на уплаха, което припомни на Холербах с неловко усещане колко много неща бе понесъл този дребен, безобиден човек.

— Никой не те заплашва — успокои го той. — Просто ни покажи.

Като придоби по-малко притеснен вид, Горд стана и ги изведе навън от Моста. Много скоро четиримата — Горд, Холербах, Декър и Джейън — застанаха пред тъмните проблясъци на корпуса на Моста; звездната светлина прежуряше така силно, че по плешивото теме на Холербах наизскочиха капки пот. Горд погали корпуса с ръка.

— Кога за последен път сте докосвали това чудо? Може би минавате покрай него всеки ден, като го приемате за даденост; но когато човек го види за първи път, получава нещо като просветление.

Холербах притисна длан към сребърната повърхност и усети как кожата му се плъзга съвършено гладко по нея…

— Това не предизвиква триене. Да. Разбира се.

— Вие смятате, че навремето е било кораб, който е съществувал напълно самостоятелно, преди да бъде вграден като част от палубата на Рафт — продължи Горд. — Съгласен съм с вас. И нещо повече, мисля, че този малък кораб е бил предназначен да лети във въздуха.

— Не предизвиква триене — промълви Холербах отново, като продължаваше да глади с длан металната повърхност. — Разбира се. Как сме могли всички да бъдем толкова глупави? Виждаш ли — обърна се той към Декър, — тази повърхност е толкова гладка, че въздухът ще се плъзга по нея, без значение с каква скорост се движи. Тя просто няма да се нагорещи, както би станало с обикновения метал… И без съмнение тази конструкция ще бъде достатъчно здрава, за да устои на ударните вълни от приливите и отливите в близост до Сърцевината; доста по-добре поне, отколкото покрития с отпадъци Рафт. Декър, очевидно наистина ще трябва да прегледаме изчисленията на Горд, но предполагам, че ще се окажат верни. Разбираш ли какво означава това? — Нещо като просветление прелетя през стария мозък на Холербах. — Няма да е необходимо да изграждаме железен корпус около Рафт, за да запазим атмосферата вътре. Можем просто да затворим вратата на Моста. Ще летим на кораб, както са правили предшествениците ни… Защо не, можем дори да използваме инструментите си, за да изследваме Сърцевината, докато минаваме покрай нея. Декър, току-що се затвори една врата; но пък се отвори друга. Разбираш ли?

Лицето на Декър представляваше мрачна маска.

— О, разбирам много добре, Холербах. Но има нещо друго, което може би си пропуснал.

— Какво?

— Рафт е широк около един километър. А този мост е само сто метра дълъг.

Холербах се намръщи; и тогава започна да разбира за какво ставаше въпрос.

— Намери Рийз — рязко нареди Декър. — Ще се видя с двама ви след четвърт час в твоя кабинет. — С отсечено кимване той се обърна и се отдалечи.

Рийз усещаше колко е наелектризирана атмосферата в кабинета на Холербах.

— Затвори вратата — изръмжа Декър.

Рийз седна пред бюрото на Холербах. Ученият седеше от другата страна и подръпваше сухата кожа по ръцете си. Декър вдиша през широките си ноздри; с вперен в земята поглед, той крачеше из кабинета.

Рийз се намръщи.

— Защо е тази погребална атмосфера? Какво се е случило?

Холербах се наведе напред.

— Появи се… усложнение. — Той описа набързо резервите на Горд. — Трябва, разбира се, да проверим изчисленията му. Но…

— Но той е прав — прекъсна го Рийз. — Знаеш, че е прав, нали?

Холербах въздъхна, а въздухът дереше пресъхналото му гърло.

— Разбира се, че е прав. И ако всички останали не се бяхме увлекли в помпозни разсъждения за гравитационни прашки и куполи с ширина един километър, щяхме да си зададем същите въпроси. Както и да дойдем до същите заключения.

Рийз кимна.

— Но ако използваме Моста, се изправяме пред проблеми, които не очаквахме да се появят. Мислехме, че можем да спасим всички. — Очите му премигнаха по посока на Декър. — А сега трябва да избираме.

Лицето на Декър беше потъмняло от гняв.

— И така, решихте да се обърнете към мен.

Рийз разтри мястото между очите си.

— Декър, ако успеем да се справим добре със заминаването, хората, които останат тук, ще могат да преживеят още стотици, хиляди смени…

— Надявам се и онези, които бъдат зарязани от блестящия ви кораб, да приемат нещата така философски — изхриптя Декър. — Учени. Отговорете ми на този въпрос. Ще свърши ли работа вашата авантюра? Могат ли пътниците на Моста наистина да издържат минаването около Сърцевината, а след това и да отидат в някоя нова мъглявина, прелитайки през празното пространство? Вече гледаме на нещата от много по-различен ъгъл в сравнение с първоначалната идея на Рийз.

Рийз бавно кимна.

— Ще имаме нужда от машини за провизии, колкото и да е компресиран въздухът, който носим във вътрешността на Моста, може би растения, които да превръщат застоялия въздух в…