Черна дупка

— Не може да се направи. Знам за какво говоря, дявол да го вземе.

Джейън се надвеси над ниския инженер.

— Аз пък ти казвам, че грешиш.

— Дете, имам повече опит, отколкото ти някога ще…

— Опит ли? — Тя се изсмя. — Твоят опит с Кокалите ти е изпил мозъка.

Сега Горд се изправи.

— Защо ти…

— Стига, стига. — Холербах уморено сложи покритите си със старчески петна ръце върху бюрото.

Джейън кипеше.

— Ама той не иска да слуша.

— Джейън, млъкни.

— Но… о-о, по дяволите. — Тя се предаде.

Холербах остави погледа си да поблуждае из хладните, идеални линии на залата за наблюдения в Моста. Подът беше покрит с таблици и разгърнати диаграми: Учени и други хора се бяха надвесили замислено над скици на орбитални пътища, модели на грандиозни предпазни конструкции, които трябваше да се построят около Рафт, таблици, които показваха темповете на консумация на храна и изразходване на кислород при различни видове разделяне на провизиите. Въздухът беше изпълнен с трескави, забързани разговори. Холербах със съжаление си припомни начетеното спокойствие на мястото, когато за първи път се бе присъединил за първи път към най-висшия ранг на Учените; в онези времена все още имаше малко синьо в небето, а той си беше мислил, че разполага с цялото време на света да изследва…

Е, поне, разсъждаваше сега, всички тези спешни усилия са в правилна посока и като че ли даваха резултатите, от които се нуждаеха, за да вървят по схемата. Таблиците и грубите чертежи изграждаха една бавно оформяща се картина на модифициран Рафт, който се върти по много предизвикателна траектория около Сърцевината; тези сериозни учени и техните помощници заедно се бяха заели с най-амбициозния проект, свързан с човека, от времето на построяването на Рафт досега.

Но преди малко бе дошъл Горд с листовете си хартия, драсканиците си с молив… и опустошителната си новина. Холербах си наложи да съсредоточи вниманието си обратно върху Горд и Джейън, които продължаваха да се карат и се озова очи в очи с Декър. Водачът на Рафт стоеше безучастно пред таблицата, а покритото му с белези лице беше намръщено и съсредоточено.

Холербах въздъхна вътрешно. Имай му доверие на Декър, с неговия инстинкт за жизненоважните неща, че ще стигнеш до същината на проблема.

— Хайде да го разгледаме отново, моля те, инженере — каза той на Горд. — А ти, Джейън, се опитай този път да бъдеш малко по-рационална. Става ли? Обидите не помагат на никого.

Джейън гледаше кръвнишки, а широкото й лице бе станало тъмночервено.

— Учен, аз съм — бях — главен инженер на Белт — започна Горд. — Зная повече, отколкото бих желал да помня, за поведението на метала при екстремни условия. Виждал съм го как тече като пластмаса, как става чуплив като стара дървесина…

— Никой не се съмнява в достойнствата ти, Горд — прекъсна го Холербах, който не успя да въздържи раздразнението си. — Давай по същество.

Горд почука с пръсти по листовете пред себе си.

— Проучих на какви удари ще бъде подложен Рафт от приливите и отливите, когато се намира в най-голяма близост. Освен това изчислих каква скорост трябва да достигне след ефекта на прашката, ако иска да се измъкне от Мъглявината. И мога да ви кажа със сигурност, Холербах, че нямате абсолютно никакъв шанс. Всичко е тук, можете да проверите…

Холербах махна с ръка.

— Ще го направим, бъди спокоен. Сега ни го кажи с думи.

— Най-напред приливите и отливите. Учен, вълните им ще направят Рафт на парчета и то много преди да сте се доближили достатъчно. А приказните конструкции, които умните ти дечица възнамеряват да издигнат над палубата, просто ще се разхвърчат като наръч съчки.

— Горд, не мога да приема това — избухна Джейън. — Ако преустроим Рафт, може би ако подсилим някои сектори, за да сме сигурни, че посоката ни е абсолютно правилна, когато се приближим най-много…

Горд отвърна на погледа й, но не каза нищо.

— Провери изчисленията му по-късно, Джейън — каза Холербах. — Продължавай, инженере.

— И освен това, какво ще правите с въздушното съпротивление? При скоростите, които са необходими, там долу, където въздухът е най-гъст в сравнение с цялата Мъглявина, каквито и обекти да се появят при най-голямото приближаване, те просто ще се възпламенят като безброй метеори. Ще постигнете много зрелищно шоу с фойерверки, но почти нищо повече. Вижте, съжалявам, че всичко звучи толкова разочароващо, но схемата ви просто не може да свърши работа. Казват ви го законите на физиката, а не аз…

Декър се наведе напред.

— Миньоре — меко заговори той, — ако това, което казваш, е вярно, то тогава по-добре да си останем тук, обречени на сигурна, но бавна смърт в това вонящо място. Сега, аз може би не умея да преценявам хората много добре, но ти не изглеждаш много отчаян от тази перспектива. Да не би да имаш някакво алтернативно предложение?

Върху лицето на Горд бавно се появи усмивка.

— Е, щом е така…

Холербах се облегна назад с увиснала челюст.

— Защо, по дяволите, не ни каза от самото начало?

Горд се усмихна още по-широко.

— Ако си бяхте направили труда да попитате…

Декър сложи масивната си ръка върху бюрото.