Черна дупка

— Гоувър, въобще не се надявах, че ще те видя отново. — Той се взря в очите на Гоувър, спомняйки си последния път, когато бе видял чирака. Това беше по времето на въстанието или поне така му се струваше, когато Рийз мълчаливо се бе присъединил към групата на Учените пред Моста. Рийз си спомни как го беше презирал — а също и как Гоувър бе усетил това презрение и как слабите му страни бяха пламнали в отговор…

— Той е изгнаник. — Гоувър се приближи поверително към Декър, а малките му юмручета се свиваха и отпускаха. — Видях го като се приближаваше с кита и накарах да ти го доведат. Ти го изхвърли от Рафт. А сега той се е върнал. При това е миньор…

— И какво тогава?

— Накарай това копеле да ходи по гредата.

Най-различни емоции преминаха като сенки по израненото, уморено лице на Декър. Този човек е много уморен — даде си сметка изведнъж Рийз; изморен от неочакваната сложност на ролята си, изморен от кръвта, безкрайните лишения, страданието… Изморен. И очакваше едно няколкоминутно развлечение.

— Значи ти би го изхвърлил от Рафт, а?

Гоувър кимна, с поглед, който продължаваше да фиксира Рийз.

Декър промълви:

— Срамота е, че не беше толкова смел, докато миньорите бяха в небето. — Гоувър трепна. Върху повърхността на умората на Декър се появи жестока усмивка. — Добре, Гоувър. Съгласен съм с твоята присъда. Но с едно допълнение.

— Какво?

— Никаква греда. По време на тази смяна се нагледахме на страхливи убийства. Не. Нека умре както подобава на мъж. В юмручен бой. — Гоувър беше шокиран, а очите му се отвориха широко. Декър отстъпи назад, като остави Рийз и Гоувър да стоят един срещу друг. Около двамата се събра малка тълпа, кръг от покрити с петна от кръв лица, които бяха жадни за малко развлечение.

— Пак ли кървави игри, Декър?

— Ти да мълчиш, Палис.

С ъгълчето на очите си Рийз видя как двата мечока — Плат и Сийл — сграбчват здраво ръцете на пилота.

Рийз погледна изкривеното, изплашено лице на Гоувър.

— Декър, идвам отдалече — каза той. — И имам да ти казвам нещо… нещо по-важно от всичко, за което можеш да се сетиш.

Декър повдигна вежди.

— Така ли? Ще бъда очарован да го чуя… после. Първо ще се биете.

Гоувър приклекна, с ръце, разперени като нокти на граблива птица.

Изглежда нямаше никакъв избор. Рийз повдигна ръце, като се опита да влезе в настроение за бой. Навремето можеше да хвърли Гоувър зад себе си с една ръка. Но — след толкова много смени при Кокалите и пътуване с кита — вече не беше така сигурен…

Гоувър изглежда усети съмненията му; страхът му сякаш се изпари, позата му леко се промени и стана по-агресивна.

— Хайде, минен плъх такъв. — Той пристъпи напред към Рийз.

Рийз изстена вътрешно. Нямаше време за това. Хайде, мисли; нищо ли не беше научил от пътешествието си? Как би се справил един Кокал в подобна ситуация? Той си спомни копията за китове, които летяха във въздуха със смъртоносна точност…

— Внимавай, Гоувър — извика някой. — Той има оръжие.

Рийз откри, че строшената бутилка е все още в ръката му… и в главата му разцъфна една идея.

— Какво, това ли? Добре, Гоувър — с голи ръце. Само ти и аз.

Той затвори очи, усети притеглянето на Рафт и на платформата да въздействат на гравитационното чувство в стомаха му — след това с всичка сила хвърли стъклото не съвсем вертикално. То просветна в осветения от звездата въздух.

Гоувър оголи зъбите си; бяха равни и кафяви.

Рийз пристъпи напред. Времето около него сякаш се забави, а светът замръзна; единственото движение беше проблясването на стъклото високо във въздуха. Всичко стана светло и живо, сякаш осветено от някакъв мощен фенер в очите му. Рийз потъна в най-дребни детайли, остри и в голямо разнообразие: той преброи капките пот по челото на Гоувър, видя как ноздрите на чирака се разширяват от дишането му. Гърлото на Рийз се стегна и той усети как кръвта пулсира във врата му; а през цялото това време половинката бутилка, малка и грациозна, се въртеше в идеална орбита из сложното гравитационно поле…

Докато накрая полетя обратно към палубата. И се заби в гърба на Гоувър.

Гоувър се свлече с вой. Погърчи се известно време на палубата, а кръвта му се лееше по метала около него. Докато накрая той замря, а кръвта престана да тече.

Дълго време никой не помръдна. Декър, Палис и останалите се бяха струпали в една застинала картина.

Рийз коленичи. Гърбът на Гоувър се бе превърнал в каша от кръв и разкъсан плат. Рийз пъхна ръце в раната и извади стъклото, след което се изправи с вдигнат нависоко кървав трофей, докато кръвта на Гоувър се стичаше по ръката му.

Декър се почеса по главата.

— По Кокалите… — каза той почти насмешливо.

Рийз усети как през цялото му същество преминава хладен, остър гняв.

— Знам какво си мислиш — каза той тихо на Декър. — Не можеш да позволиш на подобните на мен да играят нечестно. Аз измамих; не играх по правилата. Нали така?

Декър кимна колебливо.