— Само се постарай да наваксаш недостига си на протеини, преди да се захванеш с листака.
С помощта на Палис, Рийз се спусна по опънатия кабел, който свързваше дървото с палубата. Когато и двамата вече бяха долу, Палис каза:
— Сега ела в кабината ми и си почини, преди…
— Няма време за това — каза Рийз. — Трябва да се добера до Холербах. Има да се върши толкова много… необходимо е да започнем, преди да сме отслабнали прекалено, за да можем да действаме… — Очите му проблясваха нетърпеливо, докато оглеждаха гората от кабели. — Тъмно е — отбеляза провлачено той.
— Това е най-точната дума — мрачно кимна Палис. — Виж какво, Рийз, нещата тук не са се променили към по-добро. Декър е поел командването, а той не е нито глупак, нито някое чудовище, но истината е, че всичко просто бавно и сигурно се разпада. Може би вече е твърде късно…
Рийз срещна погледа му с вид на определена решимост.
— Пилоте, отведи ме при Холербах — спокойно настоя той.
Изненадан, Палис почувства прилив на сили от отговора на Рийз. Под физическата си слабост, Рийз се бе променил, беше станал по-уверен — почти вдъхновяващ. Но пък на фона на всичките му фантастични преживявания може би щеше да е странно, ако не се бе променил…
— Не искаме да си имаме никакви неприятности, пилоте.
Гласът идеше от тъмнината на кабелната гора. Палис пристъпи напред с ръце на хълбоците.
— Кой е там?
Напред излязоха двама мъже, единият доста висок, като и двамата приличаха по големина на машини за провизии. Бяха облечени в тенденциозно разкъсаните работни дрехи, които бяха униформата на функционерите от Комитета.
— Сийл и Плат — изстена Палис. — Помниш ли ги тия двама клоуни, Рийз? Опитомените зверчета на Декър… Какво искате бе, тъпанари?
Сийл — нисък, квадратен и плешив — пристъпи напред и ръгна с пръст Палис в гърдите.
— Виж какво, Палис, дошли сме за миньора, а не за теб. Зная, че преди сме кръстосвали шпаги…
Палис вдигна ръце, като остави мускулите си да се издуят под ризата му.
— Така си е, нали? — попита той студено. — Знаеш ли какво? Защо да не довършим сега? А?
Сийл направи още една крачка напред.
Рийз застана между двамата.
— Остави, пилоте — каза тъжно той. — Така или иначе все някога трябваше да се изправя пред това. Хайде да свършваме с процедурата…
Плат сграбчи с все сила Рийз за рамото и всички потеглиха през гората от кабели. Крачките на Рийз бяха въздушни и нестабилни.
Палис тъжно поклати глава.
— Бедното копеле току-що слезе от един кит, за Бога; не можете ли да го оставите на мира за малко? А? Не му ли е минало достатъчно през главата?
Но малката групичка се отдалечи само с един последен копнеещ поглед от страна на Сийл към Палис.
Палис изръмжа от яд.
— Довърши работата тук — нареди той на Нийд.
Нийд, който работеше при кабелната котва, се изправи.
— Ти къде отиваш?
— Ами след тях, разбира се. Къде другаде? — И пилотът на дървото се заклатушка след групичката през кабелите.
Докато стигнат до платформата, Рийз усети, че походката му става съвсем въздушна и несигурна; двамата му пазачи не толкова го пазеха, колкото го поддържаха изправен — помисли си той със съжаление. След като се изкачиха по кухите стъпала към палубата на платформата, той промълви:
— Благодаря… — После вдигна натежалата си глава и откри, че се намира пред бойно поле. — По Кокалите!
— Добре дошъл в седалището на правителството, Рийз — мрачно се обади Палис.
Нещо пропука под краката на Рийз; той се наведе и вдигна една натрошена бутилка, чието стъкло беше обгорено и наполовина стопено.
— Още от възпламенителните бомби? Какво се е случило тук, пилоте? Други въстания ли?
Палис поклати глава.
— Миньорите, Рийз. Въвлечени сме в тази ненужна война, откакто загубихме онази машина за провизии, която искахме да изпратим на Белт. Тъпа, кървава история… Съжалявам, че трябва да видиш точно това, момче.
— Е? Я да видим какво става тук? — До Рийз се разтресе едно голямо шкембе, което беше достатъчно близо, за да усети той силното му гравитационно поле; то го накара да се почувства слаб и нищожен. Вдигна глава и видя пред себе си широко, покрито с много белези лице.
— Декър…
— Ама ти ходи по оная греда. Нали? — Декър звучеше леко объркан, сякаш си блъскаше главата над детска гатанка. — Или пък си един от онези, които изпратих в мината?
Рийз не отговори. Той изгледа лидера на Рафт; лицето на Декър беше покрито с дълбоки драскотини, а очите му бяха хлътнали и неспокойни.
— Променил си се — заключи Рийз.
Декър присви очи.
— Всички сме се променили адски, момко.
— Минен плъх. Мисля, че те разпознах, още докато висеше на оня кит. — Думите бяха почти изсъскани. Тясното лице на Гоувър представляваше маска от чиста омраза, насочена към Рийз.
Изведнъж Рийз се почувства невъобразимо изморен.