Читаем Черна дупка полностью

— Само се постарай да наваксаш недостига си на протеини, преди да се захванеш с листака.

С помощта на Палис, Рийз се спусна по опънатия кабел, който свързваше дървото с палубата. Когато и двамата вече бяха долу, Палис каза:

— Сега ела в кабината ми и си почини, преди…

— Няма време за това — каза Рийз. — Трябва да се добера до Холербах. Има да се върши толкова много… необходимо е да започнем, преди да сме отслабнали прекалено, за да можем да действаме… — Очите му проблясваха нетърпеливо, докато оглеждаха гората от кабели. — Тъмно е — отбеляза провлачено той.

— Това е най-точната дума — мрачно кимна Палис. — Виж какво, Рийз, нещата тук не са се променили към по-добро. Декър е поел командването, а той не е нито глупак, нито някое чудовище, но истината е, че всичко просто бавно и сигурно се разпада. Може би вече е твърде късно…

Рийз срещна погледа му с вид на определена решимост.

— Пилоте, отведи ме при Холербах — спокойно настоя той.

Изненадан, Палис почувства прилив на сили от отговора на Рийз. Под физическата си слабост, Рийз се бе променил, беше станал по-уверен — почти вдъхновяващ. Но пък на фона на всичките му фантастични преживявания може би щеше да е странно, ако не се бе променил…

— Не искаме да си имаме никакви неприятности, пилоте.

Гласът идеше от тъмнината на кабелната гора. Палис пристъпи напред с ръце на хълбоците.

— Кой е там?

Напред излязоха двама мъже, единият доста висок, като и двамата приличаха по големина на машини за провизии. Бяха облечени в тенденциозно разкъсаните работни дрехи, които бяха униформата на функционерите от Комитета.

— Сийл и Плат — изстена Палис. — Помниш ли ги тия двама клоуни, Рийз? Опитомените зверчета на Декър… Какво искате бе, тъпанари?

Сийл — нисък, квадратен и плешив — пристъпи напред и ръгна с пръст Палис в гърдите.

— Виж какво, Палис, дошли сме за миньора, а не за теб. Зная, че преди сме кръстосвали шпаги…

Палис вдигна ръце, като остави мускулите си да се издуят под ризата му.

— Така си е, нали? — попита той студено. — Знаеш ли какво? Защо да не довършим сега? А?

Сийл направи още една крачка напред.

Рийз застана между двамата.

— Остави, пилоте — каза тъжно той. — Така или иначе все някога трябваше да се изправя пред това. Хайде да свършваме с процедурата…

Плат сграбчи с все сила Рийз за рамото и всички потеглиха през гората от кабели. Крачките на Рийз бяха въздушни и нестабилни.

Палис тъжно поклати глава.

— Бедното копеле току-що слезе от един кит, за Бога; не можете ли да го оставите на мира за малко? А? Не му ли е минало достатъчно през главата?

Но малката групичка се отдалечи само с един последен копнеещ поглед от страна на Сийл към Палис.

Палис изръмжа от яд.

— Довърши работата тук — нареди той на Нийд.

Нийд, който работеше при кабелната котва, се изправи.

— Ти къде отиваш?

— Ами след тях, разбира се. Къде другаде? — И пилотът на дървото се заклатушка след групичката през кабелите.

Докато стигнат до платформата, Рийз усети, че походката му става съвсем въздушна и несигурна; двамата му пазачи не толкова го пазеха, колкото го поддържаха изправен — помисли си той със съжаление. След като се изкачиха по кухите стъпала към палубата на платформата, той промълви:

— Благодаря… — После вдигна натежалата си глава и откри, че се намира пред бойно поле. — По Кокалите!

— Добре дошъл в седалището на правителството, Рийз — мрачно се обади Палис.

Нещо пропука под краката на Рийз; той се наведе и вдигна една натрошена бутилка, чието стъкло беше обгорено и наполовина стопено.

— Още от възпламенителните бомби? Какво се е случило тук, пилоте? Други въстания ли?

Палис поклати глава.

— Миньорите, Рийз. Въвлечени сме в тази ненужна война, откакто загубихме онази машина за провизии, която искахме да изпратим на Белт. Тъпа, кървава история… Съжалявам, че трябва да видиш точно това, момче.

— Е? Я да видим какво става тук? — До Рийз се разтресе едно голямо шкембе, което беше достатъчно близо, за да усети той силното му гравитационно поле; то го накара да се почувства слаб и нищожен. Вдигна глава и видя пред себе си широко, покрито с много белези лице.

— Декър…

— Ама ти ходи по оная греда. Нали? — Декър звучеше леко объркан, сякаш си блъскаше главата над детска гатанка. — Или пък си един от онези, които изпратих в мината?

Рийз не отговори. Той изгледа лидера на Рафт; лицето на Декър беше покрито с дълбоки драскотини, а очите му бяха хлътнали и неспокойни.

— Променил си се — заключи Рийз.

Декър присви очи.

— Всички сме се променили адски, момко.

— Минен плъх. Мисля, че те разпознах, още докато висеше на оня кит. — Думите бяха почти изсъскани. Тясното лице на Гоувър представляваше маска от чиста омраза, насочена към Рийз.

Изведнъж Рийз се почувства невъобразимо изморен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика