Черна дупка

Неуправляван, летателният апарат взе да се преобръща.

Другите пътници на него също изкрещяха и се опитаха да стигнат до контролните уреди; но в рамките на няколко секунди пластината беше паднала с клатушкане на близо метър от палубата. Хората от Рафт препречиха пътя на живата пара, за да успеят да стигнат до апарата; около стотина ръце го хванаха за ръбовете, при което реактивните двигатели се задавиха и спряха. Миньорите бяха издърпани, крещейки, от пластината и потънаха някъде под стоварващите се върху тях юмруци на хората от Рафт.

Ескадрата от дървета вече беше на може би дванайсет метра над периферията и беше видяна за първи път от участниците в битката. Из хаотичните редици на защитниците се разнесоха на пресекулки радостни викове; миньорите извърнаха глави и лицата им замръзнаха. Палис усети яростна гордост, като си представи как ли изглежда това предизвикващо страхопочитание издигане на дърветата и листата в очите на простоватите хорица от Белт.

Той се обърна към Нийд.

— Почти е време — промърмори. — Готов ли си?

Нийд стоеше до дънера на дървото. Той държеше шише с гориво; сега запали фитила с един груб кибрит и задържа горящия мъх пред лицето си. В очите му светеше силна омраза.

— О, напълно съм готов — отвърна момчето.

Срам проряза Палис.

Той се обърна към битката.

— Добре, момко — каза рязко. — Аз броя. И помни, ако мислиш, че не можеш да удариш някой от миньорите, угаси пламъка си. Тук не сме дошли да бомбардираме собствените си хора. — Дървото се издигна над битката; Палис видя как към неговата сянка се вдигат лица, наподобяващи овъглени разцъфнали скитери. Най-близкият плосък кораб беше само на няколко метра разстояние. — Три… две…

— Палис!

Палис рязко се обърна. Един от другите пилоти стоеше и се опитваше да пази равновесие до дънера на дървото си, а ръцете му бяха направили фуния пред устата му. Той вдигна глава и посочи нагоре към небето. Над него летяха още два от апаратите на миньорите, а назъбените им краища се очертаваха ясно в небето. Палис примижа и различи лицата на миньори, които му се хилеха отгоре, а в ръцете им проблясваше стъкло; очевидно миньорите се опитваха да се изкачат над дърветата му.

— По дяволите!

— Какво ще правим, Палис?

— Подценили сме ги. Хванали са ни в клопка, обсадили са ни. Дяволите да ги вземат. Хайде, момче, недей само да стоиш там. Трябва да се издигнем, преди те да са успели да се качат над нас. Ти се хващай с гърнетата по периферията, а аз ще се заема с тези до дънера.

Нийд се взираше в устремилите се нагоре пластини на миньорите и сякаш не можеше да приеме това отвличане от простите факти на битката под тях.

— Размърдай се! — рязко извика Палис и го тупна по рамото.

Нийд се размърда.

Под дърветата се разстла под от пушек, който се разпространи над бойното поле. Големите колела подскочиха и се отдалечиха от палубата… но летателните апарати на миньорите бяха по-малки, по-бързи и маневрени. Без особени усилия, те се издигнаха и заеха позиция над ескадрата.

Палис усети как раменете му се отпускат. Представи си как някоя възпламенителна бомба улучва клоните на дървото му. Листакът щеше да се подпали като стара хартия; структурата щеше да се разпадне и да изпрати пламтящи парчета надолу към палубата…

Е, още не беше умрял.

— Разпръснете се! — изкрещя той към пилотите си. — Не могат да се справят с всички ни.

Конфигурацията се разпадна на пръв поглед небивало бавно. Двата летателни апарата на миньорите се разделиха, като всеки от тях пое към едно дърво…

И едното от тях беше това на Палис.

Докато пластината се спускаше, очите на пилота на дървото срещнаха тези на миньора над него. Нийд дойде и застана близо до пилота. Палис протегна ръка, сграбчи рамото на Нийд и го стисна силно…

Тогава дървото беше разтърсено от студен вятър и по лицата на хората премина шокираща и неочаквана сянка. Една огромна форма прелетя пред лицето на звездата, която светеше над Рафт.

— Кит! — Палис усети как челюстта му увисва. Огромният звяр беше на не повече от сто метра над палубата на Рафт; никога през живота си пилотът не беше чувал някой кит да е идвал толкова наблизо.

Когато миньорите, които атакуваха Палис, видяха огромния, полупрозрачен таван само на няколко метра над главите си, те се разкрещяха от див ужас и се втурнаха към контролните уреди. Пластината се заклати, завъртя се и се стрелна нанякъде.

Палис се обърна стъписан, за да види какво става с битката на платформата. Облачната сянка на кита мина над мъничките, биещи се човешки същества. Хората изпуснаха оръжията си и побягнаха. Единственият летателен апарат на миньорите пусна множество струи във въздуха и прелетя над края на Рафт.

С изключение на мъртвите и ранените, платформата скоро беше напусната от всички. От десетина разрушени купчини разхвърляно припламваха огнени езици.

Нийд хлипаше.

— Всичко свърши, нали?