Черна дупка

Но някаква незнайна катастрофа е сполетяла подобния на кутия кораб. Той не е бил способен да се върне при Кораба. Провизиите им са свършили и за да оцелеят, хората от екипажа е трябвало да се оправят по друг начин и да използват други средства.

Когато накрая са успели да се върнат — или може би са били открити от някой спасителен отряд, — те са били опетнени в очите на своите другари заради това, че са се хранили с месо от същества от Мъглявината, както и с това на своите спътници.

И така те са били изоставени.

Някак са се преборили с потрошения си кораб, за да го накарат да обикаля в постоянна кръгла орбита около Сърцевината. И някои от тях са оцелели; те са отгледали децата си и може би са живели хиляди смени, преди да склопят очи… А децата, ужасени, са разбрали, че няма начин, по който могат да се отърват от труповете; в тази среда от милиарди гравитационни единици скоростта, необходима на кораба да избяга, е била просто много висока.

След което са минали поколения наред, преди пластовете кости да успеят да покрият първоначалната развалина, останала от кораба.

Очевидно Куид беше намерил това, което търсеше. Той подръпна ръкава на Рийз и момчето го последва към другия край на летателния апарат. Куид коленичи и посочи надолу; Рийз се подчини на нареждането и надникна през ръба на апарата. В стената под него имаше цепнатина и вътре се процеждаше точно толкова светлина, колкото Рийз да може да различи съдържанието на апарата.

Първоначално не можеше да разбере нищо. Корабът беше претъпкан с цилиндрични вързопи от някакво лъскаво, червено вещество; някои от вързопите бяха свързани посредством сглобки, докато други бяха захванати на неравномерни купчини към стените чрез въжета. Част от материала се беше изпекъл до сиво-черно, хрускаво вещество. Имаше я и вонята на гниещо, много старо месо.

Рийз се вторачи изумен. И тогава в единия „вързоп“ той видя очни ями.

Лицето на Куид се носеше в тъмнината, една ужасяваща маска от бръчки.

— Ние не сме животни, разбираш ли, миньоре — прошепна той. — Това са пещите. Тук изпичаме месото, за да унищожим болестите, които то може да носи… Обикновено тук долу е достатъчно горещо, заради гниенето и всичко останало; но понякога трябва да стъкмяваме огньове покрай стените…

Телата бяха от всякаква възраст и големина; одрани и разфасовани, „вързопите“ представляваха крайници, торсове, глави и пръсти…

Рийз дръпна главата си назад. Куид му се хилеше. Момчето затвори очи, като се опита да потисне жлъчната течност, която изгаряше гърлото му.

— Така нищо не отива на вятъра — прошепна Куид със задоволство. — Изсъхналата кожа се пришива на повърхността, така че ние се разхождаме по плътта на предшествениците ни…

Рийз усети как целият гротесков малък глобус пулсира около него, така че гората от кости се приближаваше и отдалечаваше на големи талази. Той си пое няколко пъти дълбоко дъх, като оставяше въздухът да свисти от ноздрите му.

— Ти ме доведе тук, за да намеря нещо за пиене — каза той колкото можа по-равнодушно. — Къде е то?

Куид поведе Рийз към една конфигурация от кости. Представляваше комплект от гръбначни стълбове, почти непокътнати; Рийз видя, че те са част от разклонена верига от кости, която изглежда стигаше чак до повърхността. Куид докосна един гръбнак и пръстът му се махна оттам лъснал от влага. Рийз се вгледа по-отблизо и си даде сметка, че по канала от кости тече бавно поточе от някаква течност.

Куид долепи лице до гръбначния стълб и протегна дългия си език, за да оближе течността.

— Оттоци от повърхността, виждаш ли — каза той. — След като някой случаен дъжд ги разреди и се филтрират през всички онези пластове дотук, стават годни за пиене. Почти е вкусно… — Той се засмя и с подигравателно любезен жест покани Рийз да използва реда си.

Рийз се вторачи във възсоленото вещество, като усети, че изборът между живота и смъртта отново лежи на плещите му. Той се опита да разсъждава аналитично. Може би Кокалът беше прав; може би грубият пречистващ механизъм над главата му задържаше по-голямата част от най-мръсните вещества… В края на краищата Кокалът беше достатъчно здрав, за да си позволи да му каже това.

Той въздъхна. Ако искаше да оцелее за малко повече от просто още една-две смени, наистина нямаше избор.

Пристъпи напред, оплези езика си, докато почти докосна гръбначния стълб и остави течността да се разлее в устата му. Вкусът беше отвратителен, а самото вещество просто почти не можеше да бъде преглътнато; но Рийз го преглътна тъй или иначе, след което се оплези за още едно напълване на устата.

Куид се изхили. Ъгловатата ръка на Кокала стисна врата на момчето и натисна лицето му към тънката кост; краищата й одраскаха плътта му, а мръсната течност се разля по косата, очите му…