Черна дупка

Палис провери за последен път дървото, след което направи с бързи крачки една обиколка около дървената платформа, за да провери дали всички проблясващи гърнета са угасени. Накрая се върна до дънера и от една кухина в дървесината извади вързоп с документи. Той приклекна и се плъзна през листака с леко шумолене, след което промуши главата си обратно. Огледа се наоколо, докато забеляза Рийз.

— Няма ли да дойдеш, момко? Няма кой знае какъв смисъл да стоиш тук, да знаеш. Старото момиче няма да пътува наникъде поне няколко поредни смени. Хайде, идвай; недей да задържаш Гоувър, защото му се яде.

Рийз тръгна с колебание към дънера. Палис се спусна надолу първи. Когато той вече беше изчезнал, Гоувър просъска:

— Много си далеч от дома си, минен плъх такъв. Само помни, че тук нищо не е твое. Нищо. — И чиракът се промуши през паравана от листа.

Рийз го последва с разтуптяно сърце.

Като три водни капки, те се плъзнаха надолу по кабела си през ухаещата тъмнина на гората.

Рийз напредваше надолу по тънкия кабел ръка по ръка. Отначало спускането беше лесно, но постепенно полето на разсеяна гравитация започна да дърпа краката му. Палис и Гоувър го чакаха в долната част на кабела и гледаха нагоре към него; той се завъртя, когато му останаха още няколко стъпки, като избягваше наклонените страни на закотвящия конус, след което тупна леко на палубата.

Към тях се приближи някакъв мъж, който носеше със себе си листове, захванати с щипка. Беше много едър, а черните му коса и брада просто прикриваха една маска от белези, които бяха още по-гъсти и от тези на Палис. Върху раменете на гащеризона му беше пришит красив черен ширит. Той се намръщи, когато видя Рийз; момчето потръпна от силата на погледа на огромния мъж.

— Добре дошъл вкъщи, Палис — поздрави мъжът със сериозен тон. — Макар че още оттук се вижда, че си върнал обратно и половината си товар.

— Не съвсем, Декър — отвърна хладно Палис и му подаде приготвените документи. Двамата мъже започнаха да се съвещават тайно, докато преглеждаха списъците, които беше донесъл Палис. Гоувър нетърпеливо стържеше с крак палубата и триеше нос с опакото на ръката си.

А Рийз се взираше с широко отворени очи.

Палубата под краката му се губеше в далечината сред гъста мрежа от кабели на разстояние, което едва различаваше. Той виждаше хора и сгради, ангажирани на големи купчини живот и дейност; главата му сякаш се замая от мащаба на всичко това и за миг му се прищя да си е обратно в утешаващите ограничения на Белт.

Момчето поклати глава, за да се отърси от главозамайването си. Опита да се съсредоточи върху нещата непосредствено до себе си: лекото притегляне на гравитацията, проблясващата повърхност под краката му. Потропа с крак по палубата, просто за да провери какво има под повърхността. Чу се тих, звънтящ звук.

— Внимавай — изръмжа Палис. Огромният пилот на дърво беше свършил работата си и сега стоеше пред него. — Пластината е дебела само около един милиметър средно. Макар че е подсилена за по-голяма устойчивост.

Рийз присви крака и скочи на десетина сантиметра във въздуха, за да усети притеглянето при лекото си приземяване.

— Прилича на около половин гравитационна единица.

Палис кимна.

— Почти четирийсет процента. Намираме се в гравитационната яма на самия Рафт. Очевидно Сърцевината на Мъглявината също ни притегля в известна степен — но това притегляне е слабо; а и така или иначе, ние не бихме могли да го усетим, защото Рафт се намира в орбита около Сърцевината. — Той вдигна глава нагоре към летящата гора. — Повечето хора си мислят, че дърветата са там, за да попречат на Рафт да падне в Сърцевината, разбираш ли? Тяхната функция обаче, е да стабилизират Рафт — да му попречат да се обърне с главата надолу — и да противодействат на въздействието на ветровете, като по този начин ни дават възможност да преместваме Рафт, когато ни се наложи… — Палис се наведе и се взря в лицето на Рийз, а белезите му бяха станали пурпурночервени. — Добре ли си? Изглеждаш малко замаян.

Рийз направи опит да се усмихне.

— Добре съм. Просто малко съм объркан от това, че не се намирам в петминутна орбита.

Палис се засмя.

— Е, ще свикнеш. — Той стана сериозен. — А сега, млади момко, трябва да реша какво да правим с теб.

Рийз усети, че по скалпа му пробягват хладни тръпки, когато за момент се замисли как в близко бъдеще пилотът на дървото ще го изостави, при което мислено се ядоса на себе си. Да не би да беше избягал в пристъп на смелост от дома си, само за да изпадне в зависимост от любезността на някакъв непознат? Къде беше отлетял куражът му?

Той изправи гръбнака си и се съсредоточи върху онова, което говореше Палис.