Черна дупка

— … Ще трябва да намеря някой полицай — разсъждаваше пилотът и чешеше скулестата си буза. — И да те регистрирам като пътник без билет. После ще ти намеря временно назначение на работа, докато дойде време да отлети следващото дърво. Цялата тази документация, проклета да е… По Кокалите, прекалено уморен се чувствам сега. Освен това съм гладен и мръсен. Я да оставим нещата така до следващата смяна. Рийз, можеш да останеш в колибата ми, докато всичко бъде уредено. Ти също, Гоувър, макар че перспективата не е от най-привлекателните. — Чиракът се взираше в далечината; той въобще не отклони поглед при думите на пилота. — Аз обаче не разполагам с провизии за трима подрастващи младежи като нас. Та даже и за един, като се замисля. Гоувър, иди до периферията и вземи дажбата за две смени на моя номер моля те. Ти също иди с него, Рийз, защо не. Ще се позабавляваш, докато разглеждаш наоколо. Аз пък ще отида да изстържа няколко слоя прах в колибата си.

И така, много скоро Рийз вече следваше чирака през гъмжилото от кабели. Гоувър крачеше гордо напред, без да си прави труд да изчаква; в целия този мрачен и изпълнен със сенки на дървета свят чиракът беше единственото отчетливо петно и поради тази причина миньорът направи всичко възможно да не изгуби от поглед непредразполагащия гръб на Гоувър.

Стигнаха до едно по-разчистено място сред плетеницата от кабели. Беше пълно с хора. Гоувър спря в края на разчистеното пространство и застана мрачно мълчалив, като очевидно чакаше нещо. Гийз се приближи до него и се огледа. Чистата права пътека беше широка около десет метра: Гийз имаше чувството, че гледа през тунел, образуван от дървета. От двете страни на пътеката имаше светлини; Гийз забеляза глобуси, прикрепени към кабелите, които приличаха досущ на глобусите в дълбините на звездната мина.

Навсякъде имаше хора — един неравномерен поток, който се движеше бързо в двете посоки по протежение на пътеката. Някои от тях се вторачваха в раздърпания външен вид на Рийз, но по-голямата част вежливо поглеждаха в друга посока. Всички бяха чисти и добре облечени — макар че и сред тях се забелязваха хлътнали очи и бледи страни, сякаш из Рафт вилнееше някаква болест. Както мъжете, така и жените носеха нещо като гащеризони от фина, сива материя; по раменете или маншетите на някои от тях имаше златни нашивки, които често бяха изтъкани в определени шарки. Рийз погледна надолу към окъсаната си работна дреха — и с шок си даде сметка, че тя е един прекалено остарял предшественик на облеклото, използвано от населението на Рафт. Значи миньорите носеха дрехи от втора ръка?

Той се зачуди какво ли би казала Шийн за това…

Пред него стояха две малки момченца и гледаха ококорено мърлявата му работна дреха. Ужасно объркан, Рийз прошепна на Гоувър:

— Какво чакаме? Не може ли да продължим нататък?

Гоувър извъртя глава и изгледа Рийз с израз на тъпо презрение.

Рийз опита да се усмихне на момченцата. Те просто продължиха да го зяпат.

Изведнъж се чу тих, забързан звук от центъра на Рафт.

С известно облекчение Рийз тръгна през откритото пространство, при което различи странната гледка на редица лица, които се плъзгаха право срещу него над тълпата. Гоувър пристъпи напред и вдигна ръка. Рийз го наблюдаваше с любопитство…

… а след това забързаният звук премина в рев. Рийз се извърна и видя заоблената предница на една Къртица да се накланя към него. Той се препъна назад; бързо въртящият се цилиндър за малко да докосне гърдите му. Къртицата продължи и спря само на няколко метра от Рийз и Гоувър. Към горната повърхност на Къртицата беше прикрепена редица от съвсем простички седалки; хората седяха по тях, докато се возеха и го гледаха, без да му обръщат особено внимание.

Рийз усети как отваря и затваря уста. Той беше очаквал какви ли не гледки на Рафт, но… това? Малките момченца бяха отворили широко уста от изненада, докато наблюдаваха странния му вид. Гоувър се хилеше.

— Какво има бе, минен плъх такъв? Никога ли преди не си виждал автобус? — Чиракът се приближи към Къртицата и с добре обработено движение се настани на една от свободните седалки.

Рийз заклати глава и бързо го последва. Около долната част на Къртицата имаше ниска плоскост; Рийз стъпи на нея и се обърна внимателно, като се приведе, за да седне на свободното място до Гоувър — след което Къртицата потегли напред. Рийз се клатушкаше наляво-надясно, вкопчен в страничните облегалки; трябваше да се повърти на мястото си известно време, докато застане по посока на движението и най-сетне осъзна, че се плъзга гладко над главите на тълпите.

Момченцата тичаха след Къртицата, махаха с ръце и викаха; Рийз направи всичко възможно, за да не им обръща внимание и след няколко метра те се умориха и се предадоха.

Младият миньор открито се вгледа в човека до себе си, слаб мъж на средна възраст, на чиито ръкавели имаше снопчета от златен ширит. Мъжът го изгледа с изражение, което издаваше презрение, след което се премести почти незабележимо към далечната страна на седалката си.

Рийз се обърна към Гоувър.