Черна дупка

Палис се беше преоблякъл в дълъг, тежък халат. На гърдите на дрехата му имаше стилизирано изображение на дърво от зелен ширит, което Рийз успя да си даде сметка, че е знак за ранга на Палис, като специалист по дърветата. Той нареди на Рийз и Гоувър да се поизмият. Когато дойде редът на Рийз, той се приближи към проблясващите кранове с нотка на страхопочитание; едва успя да си даде сметка, че чистото, искрящо вещество, което потече от крана, е вода.

Палис приготви нещо за хапване, някакъв богат бульон от варено месо. Рийз седна по турски върху пода на колибата и започна лакомо да се храни. Гоувър седеше в едно кресло, потънал в традиционното си мълчание.

В дома на Палис нямаше никаква украса, с изключение на два предмета във всекидневната. Единият представляваше построена от дървени летвички клетка, която беше окачена на тавана; вътре в нея се носеха и жужаха пет или шест млади дървета, а недоразвитите им още клони се люлееха. Те изпълваха стаята с движение и миризма на дърво. Рийз видя как скитерите, един или два от които бяха накичени с ярки цветове, жужаха по посока на светлината в кабината и се блъскаха с леко негодувание в стените на клетката си.

— Пускам ги на свобода, когато станат прекалено големи — обърна се Палис към Рийз. — Просто ми правят компания, струва ми се. Знаеш ли, някои хора обвиват тези бебенца с въжета, за да задържат растежа им и да изкривят формата им. Не мога да си представя да направя това. Без значение колко любопитен ще се окаже резултатът.

Другият предмет, който служеше за украса, беше една снимка, портрет на някаква жена. На Белт също имаше подобни неща — древните, изсветляващи образи се предаваха от поколение на поколение като похабени антики, но този портрет беше в живи и свежи цветове. С позволението на Палис, Рийз го взе…

… и с трепване разпозна усмихнатото лице.

Той се обърна към Палис:

— Та това е Шийн.

Палис се размърда неловко в креслото си, а белезите му станаха яркочервени.

— Трябваше да се досетя, че я познаваш. Ние… навремето бяхме приятели.

Рийз си представи Палис и началничката на смяната му заедно. Картината във въображението му беше малко нелепа — но не толкова непосредствено болезнена, колкото някои други подобни двойчици, които си беше представял в миналото. Палис и Шийн образуваха представа, с която можеше да се примири.

Той върна снимката в рамката й и се върна към яденето си, като дъвчеше замислено.

Когато дойде време за следващата смяна, те се приготвиха за сън.

Сламеникът на Рийз беше мек и той се отпусна, чувствайки се някак у дома си. Предстоящата смяна щеше да донесе още промени, изненади и объркване; но щеше да му мисли за това, когато му дойдеше времето. За през следващите няколко часа щеше да бъде на сигурно място, приютен в сърцето на Рафт като в дланта на нечия ръка.

Едно почтително почукване извади Холербах от подобната му на транс концентрация.

— А? Кой, по дяволите, е това? — Трябваха му няколко секунди, за да фокусира погледа на старите си очи — а на мозъка му беше необходимо още повече време, за да се освободи от водовъртежа, в който бе попаднал по отношение на резултатите от тестовете на храните. Той се пресегна и взе очилата си. Древният продукт на човешката ръка естествено не пасваше въобще на очите му, но стъклените дискчета все пак бяха от някаква полза.

На полуфокус се появи един висок мъж, покрит с белези, който колебливо се приближаваше към него, след като беше влязъл в кабинета.

— Аз съм, Учен. Палис.

— О, пилоте. Струва ми се, че видях как дървото ти се връща. Добре ли мина пътуването?

Палис се усмихна изморено.

— Страхувам се, че не, сър. Миньорите си имат доста проблеми…

— Не е ли така с всички ни? — изръмжа Холербах. — Само се надявам да не изтровим бедните нещастници с хранителните ни запаси. Та в такъв случай, Палис, какво мога да направя за теб — о, по Кокалите, спомних си. Връщаш ни онова проклето момче, нали? — Той надникна зад Палис; и там — както можеше да се очаква, стоеше кокалестата, нагла фигура на Гоувър. Холербах въздъхна. — Е, момко, иди да се видиш с Грийе и се връщай към обичайните си задължения. И към учебните си занимания. Може пък от теб да излезе Учен, ако не друго. Или пък… — промърмори той, след като Гоувър се беше оттеглил — което е по-вероятно, сам ще те изхвърля през периферията. Това всичко ли е, Палис?

Пилотът на дърво изглеждаше объркан; той се размърда неловко, а мрежата му от белези силно почервеня.

— Не съвсем, сър. Рийз!

При тези думи още едно момче се приближи към кабинета. То беше тъмнокосо, жилесто, облечено в прокъсаните останки от нещо като гащеризон… и се спря на вратата напълно стъписано, с вперен в земята поглед.

— Ела, момче — обърна се Палис към него, с прекалена учтивост. — Това е просто килим, няма да те ухапе.

Странното момче тръгна предпазливо по килима и спря, едва когато стигна пред бюрото на Холербах. Вдигна поглед — и устата му отново се отвори широко от очевидна изненада.