Черна дупка

Холербах наблюдаваше как Мит се отдалечава по палубата с полюляващо се шкембе. Капитанът не беше от най-умните — но беше добър човек. Не толкова, колкото баща си, може би, но много по-добър от някои от тези, които сега настояваха той да бъде сменен.

Може би един жизнерадостен палячо беше най-подходящ за Рафт при сегашното положение на нещата там. Някой, който да поддържа духа им, докато въздухът се превръщаше в отрова…

Ученият се присмя на себе си; я стига, Холербах; ти наистина си на път да се превърнеш в стар дърдорко.

Той усети как кожата по плешивото му теме настръхва; вдигна поглед към небето. Звездата над главата му представляваше една горяща точка, чиято сложна орбита я приближаваше все повече към траекторията на Рафт. Достатъчно близо, за да ти изгори кожата, а? Холербах не помнеше някоя звезда преди това да е била допускана толкова застрашително близо; Рафт отдавна трябваше да е преместен. Крайно време беше да разбере какво кроят навигаторът Сипс и момчетата му. Въобще не можеше да си представи каква игра играят.

Сега над него премина някаква сянка и той различи силуета на дърво, което величествено се въртеше високо над Рафт. Това трябва да бе Палис, който се завръщаше от Белт. Още един добър човек — Палис… един от малцината останали.

Ученият свали поглед, защото очите бяха започнали да го болят и разгледа пластините на палубата под краката си. Помисли си за човешките животи, преминали в поддържането на този малък метален остров, който се носеше из въздуха толкова дълго. И само до това ли трябваше да се стигне, няколко навъсени и мрачни последни поколения, които в крайна сметка да се предадат на отровения въздух?

Може би беше по-добре да не преместват Рафт и той да си остане под оная звезда. Нека всичко да избухне в един последен пламък на човешката слава…

— Сър? — Грийе, един от неговите помощници, стоеше пред него; дребничкият закръглен мъж нервно му подаде измачкан лист хартия. — Завършихме още един от опитите.

Значи му предстоеше още работа.

— Добре де, човече, недей да стърчиш така; дори от теб да няма никаква полза, да не мислиш, че си за украса. Донеси това вътре и ми кажи какво пише в него.

И Холербах се обърна, за да го поведе към кабинета си.

Рафт се беше уголемявал в небето, докато не блокира половината Мъглявина. Една звезда висеше неподвижно във въздуха над Рафт, турбулентно кълбо от жълти пламъци с ширина около километър и половина, а Рафт хвърляше разширяваща се сянка през десетки километри прашен въздух.

Под напътствията на Палис, Рийз и Гоувър напълниха горивните гърнета и си проправиха път към повърхността на дървото, където се заеха да размахват огромни, леки одеяла срещу носещия се на талази пушек. Палис критично разгледа покривалото от дим; винаги недоволен, той се тросна и изръмжа на момчетата. Спокойно и сигурно обаче, изкачването на дървото през Мъглявината се превърна в бавно изминавана крива към периферията на Рафт.

Докато работеше, Рийз с риск да си навлече гнева на Палис, се опита да огледа по-важните особености на Рафт. Отдолу той приличаше на назъбен диск с диаметър около осемстотин метра; метални пластини разпръскваха отблясъците от звездите, а от множество цепнатини по палубата изтичаше светлина. Докато дървото се изкачваше към периферията, Рафт се смали до елипса, съставена от различни парчета; Рийз виждаше обгорелите белези от запояването около ръбовете на най-близките пластини, а когато погледът му проследи подобната на таван повърхност, пластините се превърнаха в нещо мъгляво, като далечната страна на диска се сля с хоризонта.

Най-накрая със силна струя въздух дървото се издигна над периферията и горната повърхност на Рафт започна да се открива пред погледа на Рийз. Той се усети привлечен против волята си към периферията на дървото; зарови ръце в листака и се вторачи със зяпнала уста, когато го заля поток от цветове, шум и движение.

Рафт представляваше една огромна чиния, препълнена догоре с живот. По повърхността й бяха разпръснати светлинни петна като пърлена захар по сладкарски изделия. Палубата беше покрита със сгради с всевъзможни форма и размер, изградени от дървени плоскости или вълниста ламарина, разбъркани като детски играчки. Навсякъде по периферията се извисяваха машини два пъти по-високи от човека, които приличаха на безмълвни пазачи; а в сърцето на Рафт се намираше един огромен сребърен цилиндър, заседнал като уловен в мрежа кит сред подобните на кутии конструкции.

Силна смесица от миризми порази сетивата на Рийз — остър мирис на озон от машините по периферията, както и от другите работилници и фабрики, дим от изгоряло дърво, излизащ от хилядите комини, повеят на екзотични готварски аромати от колибите.

А хората — повече, отколкото Рийз можеше да преброи, толкова много, че населението на Белт съвсем спокойно би се загубило сред тях — хората се разхождаха из Рафт на огромни потоци, а тук-там групички от припкащи деца избухваха в писъци от смях.