Чародей

Нефер финтира към незащитеното коляно на Трок и противникът му се защитава. Тогава младежът посяга с обратен удар към лицето му. Трок е изненадан от промяната на посоката и бързината на удара. Макар да дръпва глава, върхът на неферовата сабя разпаря бузата му и върху брадата руква кръв. Болката го раздразва допълнително и Трок се нахвърля с рев срещу врага. Нанася серия бързи удари от различен ъгъл, така че сабята се превръща в непроницаема стена от блеснал бронз. Нефер е принуден да отстъпи, докато усеща зад гърба си скалата, на която е застанала Минтака.

Вече няма накъде да отстъпва и се налага да се опълчи срещу биволската сила на Трок и да разменя удар за удар. Малцина са тези, които могат да устоят срещу Трок в подобно състезание. Той е неизтощим и се смее подигравателно, когато Нефер отбива някой удар.

— Я да видим, колко ще издържиш, момче! Аз мога да я карам така цял ден, а ти? — Метал дрънчи в метал, а Трок постепенно пристъпя на дясно — единственото място, откъдето би могъл да се измъкне Нефер.

Мощта на Трок напомня злонамерена природна сила. Нефер се чувства попаднал в ураган, понесен като треска в бурно море. Годините тренировки и бойният опит не са го подготвили за подобно нещо. Чувства как дясната му ръка отпада и става по-бавна.

Трок го бодва по шията, а миг по късно разпаря кожения нагръдник и одрасква гърдите му. Нефер знае, че единственият му шанс е да противопостави пъргавината си на троковата брутална сила, но притиснат до стената е лишен от подобна възможност. Трябва да се отскубне.

Парира поредния удар високо над главата и го отплесва леко, колкото да отвори пролука и да се измъкне, но точно в тоя момент оставя незащитена лявата си страна. Трок бързо се изправя и замахва, разпаря бедрото малко над фараонския белег. Кръвта се стича надолу и мокро жвака при всяка стъпка на Нефер.

Последните му сили бавно изтичат, а Трок е сплел сабя с неговата, като го принуждава да вдига гарда все по-високо. Опита ли да се откопчи, ще открие гърдите си за смъртоносния удар. Раната в бедрото го затруднява допълнително. На лицето на Трок грее победоносна усмивка.

— Не се отчайвай момче! Почти свършихме. Още малко и ще си починеш завинаги! — хвали се той.

Нефер чува, че Минтака крещи нещо, но не разбира какво и не може да си позволи да погледне към нея. Постепенно Трок отклонява сабята му встрани и се надвесва над него, докато опират гърди, а после внезапно променя натиска на ляво, към ранения крак. Нефер прави опит да противостои, но кракът поддава. Трок пъхва стъпало зад глезена му и го блъска по гръб на земята.

Сабята е излетяла от охлабената хватка на Нефер и докато се мъчи да стане, Трок вдига оръжието си с две ръце за последен удар. Все още в тази поза, на лицето му се изписват изненада и объркване. Без да нанася удара, той посяга с ръка към врата си. Връща я обратно и поглежда дланта. Тя е цяла в кръв. Отваря уста да каже нещо, но от двете ъгълчета потичат струйки кръв. Той се извръща бавно от Нефер. Пред себе си вижда Минтака. Пред невярващия поглед на Нефер се появява късо копие, щръкнало от врата на противника му.

Щом видя, че Нефер пада, Минтака грабна късото копие, хвърлено в началото от Нефер и отклонено от Трок в краката й. Запрати го към гърба на великана. То мина плътно под ръба на шлема, не засегна гръбначния стълб, но разпра сънната артерия.

Прав, с отворена уста като статуя-фонтан, Трок лее кръв и изпуска сабята си. Посяга нагоре и хваща Минтака през кръста. Дърпа я надолу към себе си. Иска да каже нещо, но потокът кръв в устата не му позволява.

Минтака пищи, когато я притиска към гърдите си, а Нефер се изправя на крака. Грабва изпуснатата сабя на Трок и куцука зад гърба му.

Писъците на Минтака му дават нова сила. Първия удар забива между ремъците на кирасата дълбоко в гръдния кош. Трок се сгърчва и изпуска Минтака. Тя се претъркулва настрани, а Нефер изтегля острието и мушва още един път. Като се олюлява силно, Трок се обръща с лице към него. Прави стъпка напред и посяга да го хване с оплескана в кръв ръка. Нефер пронизва гърлото му и той пада на колене, стиснал острието с две ръце. Фараонът изтегля оръжието, реже нерви и сухожилия по пръсти и длани.

Трок пада ничком и Нефер забива сабята между плещите право в сърцето. Оставя я да стърчи там и се обръща към Минтака, свила се в подножието на скалата. Тя литва към него и се притиска с все сили. След като опасността е отминала, тя губи леденото си самообладание и избухва в ридания.

— Мислех, че ще те убие, любов моя!

— Почти го направи — задъхва се Нефер. — Дължа ти живота си!

— Беше ужасно! — гласът на Минтака трепери. — Мислех, че никога няма да умре.

— Нали е бог — прави опит за неуместна шега Нефер. — Те се убиват по-трудно.

Долавя, че шумът от боя се е променил. Без да я пуска, Нефер се обръща към дефилето. Като виждат смъртта на фараона си, хората на Трок загубват желание да се бият. Захвърлят оръжие и крещят:

— Стига толкова! Предаваме си! Да живее фараон Нефер Сети, единственият истински цар!