Чародей

Трок удържа порива и отделя време за преценка на обстановката. Веднага забелязва, че градът е беззащитен и безпомощен. Портите са отворени и през тях изтича паникьосаното множество на жителите му. Награбили в ръце дребни деца и жалки вързопи, хората се устремяват като поток по тясна долина със стръмни брегове на запад от Галала. Неколцина пеши войника се мяркат из тълпата, но и те явно бягат и не представляват никаква заплаха. Ни помен от кавалерия или бойни колесници. Това е овче стадо пред лицето на глутница вълци, но вълците са изтощени и полумъртви от жажда.

— Севт ни ги поднася на тепсийка! — крещи победоносно Трок. — Преди залез-слънце ще имате толкова жени и злато, колкото не сте и сънували!

Викът му се предава от човек на човек отвъд планинския хребет и всички се втурват с последни сили към най-близкия напоителен канал. Нареждат се по бреговете му и започват да лочат благословената течност, докато конете заприличват на бременни. Мъжете се просват на земята и потапят глави или пълнят шлемовете и ги изливат върху сгорещените си лица и в същото време пият.

116

— Трябваше да ме оставиш да отровя водата — обажда се троснато Нефер, докато наблюдават гледката от другия край на долината.

— Не може да го правиш. — Таита клати възмутено глава. — Това е обида, която боговете няма да понесат. В тази горчива земя само Сет или Севт могат да си позволят подобно светотатство.

— В днешния ден бих изиграл ролята на Севт с огромно удоволствие. — Нефер се усмихва вяло, но го казва колкото да подразни стареца. Хвърля поглед към двама парцаливи бедуини, коленичили край Таита и казва — Добре си свършихте работата, мошеници такива. Плати им и ги пусни да си вървят.

— За тях златото не представлява никаква ценност — обяснява Таита. — Когато живеех в Гебел Нагара, те ми носеха децата си, за да ги лекувам от жълти цветя. — Прави знак за благослов над коленичилите мъже, благодари с няколко думи на родния им език, че с риск за живота си са заблудили Трок и обещава закрилата си в бъдеще. Те целуват краката му и изчезват между скалите.

Таита и Нефер посвещават цялото си внимание на събитията пред очите им. Хората и конете на Трок издуват кореми и вече се строяват. Въпреки огромните загуби, той все още ги превъзхожда поне с три към едно.

— Не можем да ги срещнем в открито поле — мисли гласно Нефер, като гледа масата бежанци, поели през долината под тях. В града има много малко жени. Нефер ограничава достъпа им умишлено, за да има храна за повече войници. Всички те, заедно с Минтака и Мерикара, всички деца и болни са изтеглени от града още преди два дни. Мерен замина с един от тежките фургони, пренасящи отнетото от мнимите фараони злато. Нефер ги прати в Гебел Нагара, където Трок не би могъл да ги открие и където мъничкият извор щеше да крепи силите им, докато стане ясен изходът от предстоящата битка.

Сега в Галала няма нищо, което да представлява интерес — ни колесница, ни оръжие, ни брони, ни злато. Гледа бежанците със задоволство. Дори от близо е невъзможно да се разбере, че това не са жени и цивилни, а преоблечени войници. Мнозина от тия смелчаци преплитат крака в дълги поли и шалове. Носените от тях вързопи съдържат не бебета, а лъкове и саби, колчани със стрели. Дългите им копия са скрити сред скалите по-нататък по долината, където са разположени и главните му сили.

Всички колесници на Трок са приключили с водопоя и сега напредват в стегнат строй, вълна след вълна бойни возила. Водата е възвърнала силите им по чудотворен начин, а пред тях лежат обещаните наслади и плячка.

— Дано Хор накара Трок да лапне въдицата и да влезе в дефилето! — шепне Нефер. — Ако се откаже и заеме града, ще ни отреже от водата и запасите храна. Ще се видим принудени да излезем на открит бой, в който всички преимущества са на негова страна.

Таита не отговаря. Стои, прилепил към устните талисмана на Лострис, с извърнати нагоре очи в поза, така добре позната на Нефер.

Противникът е вече достатъчно близо и той различава колесницата на Трок, когато излиза срещу устието на препълненото с бежанци дефиле. Трок е по средата на първата редица, а от двете му страни има по десет колесници. Те покриват достатъчно широк фронт, за да обхванат долината от единия до другия край. Отзад са строени останалите колесници. Прахът се сляга и над строя увисва страховита тишина. Единственият шум идва от дефилето, където краката на бегълците къртят и търкалят малки камъчета.

— Хайде, Трок Урук! — шепне Нефер. — Заповядай атака! Влез в историята!

В първата колесница на огромната военна маса се гърчи фигурата на Иштар Медееца. Той е толкова разтревожен, че посяга да дръпне сплетените в брадата на огромния мъжага панделки.

— Миризмата на Чародея се носи из въздуха като воня от десетдневна мърша. — Гласът му е писклив, а по устните има слюнка, която се разпръсква, докато говори. — Чака те ей там! Също като кръвожаден звяр. Усещам го. Погледни нагоре, могъщи фараоне!

Трок вдига поглед към небето. Лешоядите са се спуснали по-ниско.