Чародей

Фургоните са наредени на стръмното с подпрени и вързани колела, за да не се понесат надолу. Скрити са зад куп суха трева с цвета на околната почва и така тежко натоварени с камъни, че осите им почти се огъват. По знак на Нефер колелата са освободени и по двата ската на дефилето, към масата колесници отдолу, се устремяват тежко натоварени коли.

Когато Иштар изпищява до него, Трок откъсва поглед от далечната фигура на Минтака и вижда огромните возила да летят отстрани към армията му.

— Назад! — крещи той. — Бягайте назад! — Но дори неговият бичи рев потъва в общия грохот. Веднъж започнала, атаката не може да спре, а и теснината не позволява каквито и да е маневри.

Първите коли се стоварват върху челото на нападащата маса. Разнася се трясък от разцепено дърво, хрущене на счупени кости, писъци на хора, конско цвилене, грохот от срутени камъни.

Внезапно пътят на Трок е препречен от връхлитаща тежка кола и конете му се хвърлят встрани върху съседната колесница. В един миг великолепната атака се превръща в хаос от преобърнати, потрошени колесници, убити и ранени хора и животни.

Фургоните затварят пътя както напред, така и назад. Дори незасегнатите колесници се оказват в плен на бъркотията. Самата идея за колесницата, нейната сила и значение се крият в способността и възможността й да се носи в галоп и да маневрира, да напада и да се оттегля с голяма скорост. А сега са лишени от тази възможност, оградени отвсякъде с камънак и дърво. По склоновете се появяват стрелците на Нефер. Литват първите стрели. След няколко минути долината се превръща в скотобойна.

Някои от хората на Трок скачат от заклещените возила и хукват нагоре по склоновете. Но те са изтощени от дългия преход през пустинята и обременени от броните. Теренът е стръмен и неравен и те напредват бавно. Иззад канари и набързо издигнати каменни стени, войниците на Нефер ги посрещат с дълги и къси копия. Повечето са покосени, преди да стигнат първата отбранителна линия.

Трок се оглежда диво, търси някакъв изход, но единият му кон лежи мъртъв под камара камъни. Колесниците зад него са струпани в такъв безпорядък, че е невъзможно дори да се мисли за обръщане. Наоколо свирят стрели и копия, забиват се в колесницата, дрънчат по шлема и нагръдника му.

Преди Трок да му попречи, Иштар се възползва от суматохата, скача от колесницата и се шмугва в безпорядъка от коли, хора и животни. Трок отново обръща поглед и невярващите му очи се спират върху фигурата на Минтака, не помръднала от жълтия си пиедестал, точно отпред. Втренчила е в него студен поглед, а на лицето й е изписана такава погнуса, че гневът му преминава в лудост.

Грабва бойния лък и посяга за стрела, но после променя решението си, захвърля оръжието и крещи над главите на изправените на задни крака коне.

— Не! Стрелата е твърде добро разрешение за една разгонена кучка. Ще те пипна с голи ръце, искам да усетя как се гърчиш, докато изстисквам от теб и последния дъх, мръсна малка курво!

Изважда сабята и скача на земята. Тича напред под копитата на изправен кон и се прехвърля над масивния корпус на потрошения фургон. Двама от хората на Нефер изскачат насреща му, но той ги посича и прескача сгърчените им тела. Очите му са приковани жадно върху облеченото в червено момиче, изправено гордо и презрително над него — пламък за пеперудата.

Нефер вижда, че Трок се измъква от капана и се понася с дълги скокове надолу по хълма.

— Бягай, Минтака! Бягай от него! — крещи той, но тя или не го чува, или не иска да го послуша.

Трок обаче чува и спира, за да се огледа.

— Еле, ела, хубавото ми момченце, имам сабя и за теб и за курвата ти!

Без да спира, Нефер запраща късо копие, но Трок го отплесва с ловко движение на малкия щит, който носи през рамо и то пада в краката на Минтака. Тя не трепва.

Копието е забавило Трок за миг, достатъчен за Нефер да стигне долината и да се изправи пред него. Трок прави крачка назад, а после на лицето му се изписва свирепа усмивка. Той се привежда зад бронзовия щит и размахва заплашително сабята.

— Ела, пале! — казва той. — Дай да видим как ще завоюваш двойната корона!

Нефер използва инерцията от спускането по хълма, за да налети върху противника. Трок отразява първия удар с помощта на щита. Нефер отскача, когато Трок замахва към главата му над ръба на щита. Нефер отново се хвърля напред. Двамата разменят мушкащи и сечащи удари.

Войниците на Нефер го виждат и следват примера му — напускат укритията и се спускат надолу на вълни. След минути цялата долина е пълна с диво крещящи, сечащи и мушкащи мъже.