Àä

Лангдън се опита да анализира какво означава всичко това. Винаги бе наричал Джорджо Вазари — художник, архитект и писател от 16-и век — „първия историк на изкуството на света“. Въпреки стотиците картини, които Вазари бе нарисувал, и десетките сгради, които бе проектирал, най-голямото му наследство бе основополагащият му труд „Животописи на най-знаменитите живописци, скулптори и архитекти“, сборник с биографиите на италиански творци, задължително четиво за студентите по история на изкуството.

Думите cerca trova бяха върнали Вазари под светлините на общественото внимание преди трийсетина години, когато неговото „тайно послание“ бе открито в горния край на огромния му стенопис в Залата на Петстотинте в Палацо Векио. Миниатюрните букви бяха изписани върху едно зелено бойно знаме, което едва се виждаше сред целия хаос на бойната сцена. Все още предстоеше да се постигне съгласие защо Вазари е добавил това странно послание в стенописа си, но водещата хипотеза беше, че то би трябвало да подскаже на бъдещите поколения, че зад тази стена има фреска на Леонардо да Винчи.

Сиена поглеждаше нервно нагоре през клоните на дърветата.

— Все още не мога да разбера обаче защо някой се опитва да те убие?

Лангдън се чудеше същото.

Бръмчене на разузнавателното хеликоптерче отново започваше да се усилва и Лангдън разбра, че е настъпил моментът да вземе решение. Не можеше да проумее каква е връзката на „Битката при Марчано“ с „Ад“ на Данте, нито с изстрела, от който бе пострадал предната вечер, но въпреки това най-после виждаше пред себе си ясен път.

Cerca trova.

Търсете и ще намерите.

Пред очите му отново се появи жената с посребрени коси, която викаше към него през реката. Времето изтича! Той усещаше, че ако има някакви отговори, те могат да се намерят в Палацо Векио. Мисълта му се понесе към една стара поговорка на някогашните гръцки гмуркачи, които вадели раци от дъното на Егейско море. Когато плуваш в тъмен тунел, идва миг, след който нямаш достатъчно дъх, за да изминеш обратния път. Единственият ти избор е да плуваш напред към непознатото… и да се молиш да има изход.

Лангдън се зачуди дали е стигнал до този миг.

Погледна лабиринта паркови алеи. Ако със Сиена успееха да стигнат до двореца Пити и да излязат от парка, щяха да са само на няколко крачки от най-прочутия пешеходен мост в света — Понте Векио. На него винаги имаше много хора, сред които можеха да се скрият. Палацо Векио бе само на няколко пресечки оттам.