Àä

Стоповете на автобуса светнаха и той спря на някаква спирка. Шофьорът на бентлито също спря на петнайсетина метра зад него, като осигури на Лангдън идеален изглед към пътниците, които слизаха и се качваха. Слязоха само трима — всичките мъже, но въпреки това Лангдън ги огледа внимателно. Много добре си даваше сметка за уменията на Сиена в дегизирането.

Погледът му отново се насочи към задния прозорец. Беше затъмнен, но сега светлините вътре светеха по-силно и Лангдън виждаше пътниците по-ясно. Той се наведе напред и проточи врат, почти долепил лице до прозореца на колата.

„Само дано не съм сгрешил!“

И тогава я видя.

В задната част на автобуса, с гръб към него — две слаби рамене, на които бе кацнала бръсната глава.

„Това може да е само Сиена“.

Когато автобусът потегли, светлините отново намаляха. В секундата преди да изчезне в тъмното, главата се обърна назад и погледна през прозореца.

Лангдън се дръпна назад в сенките на бентлито. „Дали ме видя?“ Шофьорът с тюрбана вече потегляше след автобуса.

Улицата се спускаше към вода и отпред Лангдън видя светлините на нисък мост над тесен залив. Изглеждаше задръстен. Всъщност целият район беше задръстен.

— Пазарът на подправките — каза мъжът. — Много популярно място през дъждовните вечери.

И посочи надолу към брега, където се виждаше невероятно дълга сграда, тънеща в сянката на една от най-забележителните джамии на Истанбул — Новата джамия, ако не се лъжеше Лангдън, доколкото можеше да се съди по височината на прочутите ѝ две минарета. Пазарът на подправките изглеждаше по-голям от повечето американски супермаркети и хората влизаха и излизаха на тълпи през огромния му засводен вход.

— Alo? — обади се тънък глас някъде в колата. — Acil Durum! Alo?!

Лангдън погледна телефона в ръката си. „Полицията!“

— Да, ало! — каза в микрофона. — Казвам се Робърт Лангдън. Работя със Световната здравна организация. Имате сериозна криза при градската цистерна и в момента преследвам виновника за нея. Жена. Намира се в автобус недалеч от Пазара на подправките и се движи към…

— Един момент, моля — операторът. — Ще ви свържа с дежурния.

— Не, чакайте! — Но отново го бяха сложили на изчакване.

Шофьорът на бентлито го погледна уплашено.

— Криза при цистерната ли?

Лангдън се канеше да обясни, но лицето на шофьора внезапно стана червено като на демон.

„Стопове!“