Àä

Лангдън бавно обърна глава, погледна Брюдер и Сински и прошепна:

— Чувам го. На вода течаща ромона.

Брюдер също прекрачи веригата и клекна до Лангдън да чуе. След малко кимна напрегнато.

След като вече чуваха ромона, оставаше само един въпрос. „Къде тече тази вода?“

Умът на Лангдън изведнъж се изпълни с картини на пещерата, окъпана в зловеща червена светлина… някъде под тях.

В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква

във водите кървавочервени

на лагуна, в която не блестят звездите

Лангдън стана и се обърна към Мирсат, който ги гледаше така, сякаш бяха извършили светотатство.

— Мирсат — каза Лангдън. — Съжалявам. Както виждате, ситуацията е много необичайна. Нямам време да обяснявам, но трябва да ви задам един много важен въпрос за тази сграда.

Мирсат успя да кимне едва-едва.

— Да?

— При гроба на Дандоло може да се чуе ромон на вода, течаща някъде под камъка. Трябва да разберем къде тече тя.

Мирсат поклати глава.

— Не разбирам. Навсякъде под пода на „Света София“ може да се чуе течаща вода.

Всички се вцепениха.

— Да — продължи Мирсат. — Особено когато вали. Покривите на „Света София“ са с площ почти един хектар и трябва да се оттичат, а това често продължава с дни. И обикновено започва да вали отново, преди оттичането да е приключило. Тук е съвсем обичайно да се чува ромон. Може би не знаете, но „Света София“ е разположена върху огромни подземни кухини, пълни с вода. Има дори един документален филм, който…

— Да, да — прекъсна го Лангдън. — Но знаете ли дали водата, която се чува при гроба на Дандоло, тече към някое конкретно място?

— Разбира се — отвърна Мирсат. — Тя отива там, където отива цялата вода, оттичаща се от „Света София“. В градската цистерна.

— Не — заяви Брюдер и прекрачи веригата. — Не търсим цистерна. А голямо подземно помещение, може би с колони.

— Именно — каза Мирсат. — Старата цистерна на града е точно такава — голямо подземно помещение с колони. Доста внушително място. Била е построена през шести век, за да събира водните запаси на Константинопол. Днес водата е дълбока около метър и двайсет, но…

— Къде се намира! — настоятелно попита Брюдер и гласът му отекна в празната зала.

— Ци… цистерната ли? — заекна Мирсат. — Съвсем наблизо, на изток от сградата. — И посочи. — Нарича се Йеребатан сарай.

„Сарай ли? — зачуди се Лангдън. — Като Топкапъ сарай?“ По пътя насам бяха минали покрай много табели, сочещи към двореца.

— Но… сарай не означава ли „дворец“?

Мирсат кимна.