Àä

Докато се настаняваха на плюшените седалки на откритата кърма, Маурицио превключи на задна и майсторски се отдалечи от брега. След това завъртя руля надясно, даде газ на мощния „Волво Пента“ и мина през гъмжилото от гондоли с такава скорост, че гондолиерите заразмахваха ядосано юмруци, докато тесните им черни лодки се люлееха диво на вълните.

— Scusate!**** — извика им весело Маурицио. — ВИП персони!

След секунди излязоха от задръстването при гара „Санта Лучия“ и се носеха на изток по Канале Гранде. Докато минаваха под изящния Понте дели Скалци, Лангдън долови характерния сладък аромат на местния деликатес seppie al nero, сепия в собственото ѝ мастило, който идваше от покритите с балдахини ресторанти покрай брега. Когато завиха по канала, пред тях се появи масивният купол на църквата „Сан Джеремия“.

— Света Лучия — прошепна Лангдън, докато четеше името на светицата на надписа на църквата. — Костите на слепите.

— Моля? — Сиена го погледна с надеждата, че Лангдън може да е открил още нещо около загадъчното стихотворение.

— Нищо — отвърна Лангдън. — Хрумна ми странна мисъл. Може би нищо особено. — Той посочи църквата. — Виждаш ли надписа? Там е погребана света Лучия. Понякога чета лекции по агиография — дял от изкуството, занимаващ се с изобразяването на християнските светци. А света Лусия е покровителка на слепите.

— Si, santa Lucia! — обади се Маурицио, който явно винаги беше готов да предложи услугите си. — Светицата на слепците! Знаете историята, нали? — Капитанът погледна назад към тях и се опита да надвика рева на двигателя. — Лучия била толкова красива, че всички мъже я желаели страстно. И за да остане чиста пред Бог и да запази девствеността си, си избола очите.

Сиена изстена.

— Това се казва всеотдайност към Бог.

— Като награда за жертвата ѝ — добави Маурицио — Бог ѝ дал още по-красиви очи!

Сиена погледна Лангдън.

— Определено знае кое е безсмислено, нали?

— Неведоми са пътищата Божии — отбеляза Лангдън и си представи двайсетината прочути картини на стари майстори, изобразяващи света Лучия, носеща собствените си очи на поднос.