Àä

— Зобрист вярваше с цялото си сърце в трансхуманизма, в подобряването на вида ни чрез технологиите. В същото време обаче смяташе, че човечеството ще изчезне преди да имаме шанс да направим следващата стъпка. Ако никой не предприеме действия, нашата многочисленост ще ни унищожи преди да успеем да реализираме потенциала, обещаван от генното инженерство.

Лангдън се опули.

— Значи е искал да разреди стадото… за да спечели повече време?

Сински кимна.

— Веднъж се беше описал като попаднал на кораб, в който броят на пътниците се удвоява всеки час, докато самият той отчаяно се опитва да построи спасителна лодка преди корабът да е потънал под собствената си тежест. — Пак замълча за миг. — Той призоваваше половината от пътниците да бъдат изхвърлени зад борда.

Лангдън се намръщи.

— Плашеща мисъл.

— И още как. Изобщо не се заблуждавайте — рече тя. — Зобрист твърдо вярваше, че драстичното съкращаване на човешката популация един ден ще се помни като върховна проява на героизъм… като момента, в който човечеството е избрало да оцелее.

— Плашещо, както вече казах.

— И още по-плашещото е, че Зобрист не беше единственият, който мисли така. Когато умря, той се превърна в мъченик за много хора. Нямам представа на кого ще се натъкнем, когато пристигнем във Флоренция, но ще трябва да сме изключително внимателни. Няма да сме единствените, опитващи се да открият тази чума. И заради собствената ви безопасност не можем да допуснем никой да научава, че сте в Италия и я търсите.

Лангдън ѝ разказа за своя приятел и специалист по Данте Игнацио Бузони, за когото смяташе, че може да ги вкара в Палацо Векио след работното време, за да могат да разгледат картините, съдържащи думите cerca trova, които бяха видели върху картината от малкия проектор на Зобрист. Бузони можеше също така и да помогне на Лангдън да разбере странния цитат за очите на смъртта.

Сински приглади назад дългата си сребриста коса и го поглед, на напрегнато.

— Търсете и намерете, професоре. Времето изтича.

След това взе най-сигурния тубус на СЗО за съхраняване на опасни материали — модел, който можеше да се отключи единствено с биометрични данни.

— Дайте палеца си — каза тя, докато поставяше цилиндричния контейнер пред Лангдън.

Макар и озадачен, Лангдън се подчини.

Сински програмира контейнера така, че Лангдън да е единственият, който може да го отвори. После взе малкия проектор и го постави вътре.

— Мислете за това като за преносим сейф — каза му с усмивка.

— Със символ за биологична опасност ли? — Лангдън изглеждаше смутен и разтревожен.