Àä

— Само с това разполагаме. Но пък, от друга страна, така никой няма да посмее да го бърника.

Лангдън стана да се разтъпче и да отиде до тоалетната. Докато го нямаше, Сински се опита да пъхне запечатания контейнер в джоба на сакото му. За съжаление не влизаше.

„Не може да носи проектора пред очите на всички“. Тя се замисли и извади от един шкаф скалпел и набор за шиене. С прецизността на експерт сряза хастара на сакото на Лангдън и внимателно приши скрит джоб, който да побере контейнера.

Когато Лангдън се върна, тя тъкмо приключваше.

Професорът спря и я зяпна втрещено, сякаш Сински обезобразяваше „Мона Лиза“.

— Срязали сте хастара на сакото ми?

— Спокойно, професоре — каза тя. — Аз съм хирург. Шевовете са направени напълно професионално.

68.

Венецианската железопътна гара „Санта Лучия“ е елегантно ниско съоръжение от сив камък и бетон. Проектирана е в модерен минималистичен стил с фасада без никакви украси с изключение на един-единствен символ: крилатите букви FS, емблема на държавните железници — Ferrovie dello Stato.

Тъй като гарата се намира в западния край на Канале Гранде, на пристигащите пътници им е достатъчно да направят само една крачка, за да се потопят изцяло в характерните гледки, миризми и звуци на Венеция.

При всяко свое идване тук Лангдън винаги долавяше соления въздух — свеж морски бриз, подправен от аромата на пицата, предлагана от улични търговци пред гарата. Днес вятърът духаше от изток и носеше също така миризмата на дизелово гориво от дългата опашка водни таксита, чакащи в надигналите се води на Канале Гранде. Десетки капитани размахваха ръце и викаха на туристите с надежда да подлъжат някой да се качи в техните таксита, гондоли, вапорети и скутери.

„Хаос във водата“ — помисли Лангдън, загледан в задръстването в канала. Странно, но блъсканицата, която би била подлудяваща в Бостън, изглеждаше някак чаровна и със старинна атмосфера във Венеция.

На един хвърлей от другата страна на канала в следобедното небе се издигаха позеленелите медни куполи на Сан Симеоне Пиколо. Църквата беше с един от най-еклектичните архитектурни стилове в цяла Европа. Необичайно стръмният ѝ купол и кръглото светилище бяха византийски, докато пронаосът* с неговите колони несъмнено беше изграден като класическия гръцки вход на Пантеона в Рим. Главният вход беше покрит със зрелищен фронтон със сложни мраморни релефи, изобразяващи цяло войнство светци мъченици.