Àä

„Искрица надежда“, помисли си Лангдън и тръгна към двойката. Както бе предполагал, издайническите слушалки на жената бяха свързани с айфон, сложен в скута ѝ. Тя усети, че някой я гледа, вдигна очи и издърпа слушалките от ушите си.

Лангдън нямаше представа какъв език говори жената, но глобалното разпространение на айфоните и айпадите бе създало универсален речник, който се разпознаваше от всички националности като знаците за мъжка и дамска тоалетна.

— Айфон? — попита Лангдън и погледна устройството с възхищение.

Лицето на възрастната жена грейна и тя гордо кимна.

— Такава умна малка играчка — прошепна с британски акцент. — Синът ми ми го подари. Слушам си имейла. Можете ли да повярвате — слушам си имейла! Малкото съкровище ми го чете. С тези моите старчески очи ми е от голяма помощ.

— И аз имам такъв — каза Лангдън с усмивка и седна до нея, като внимаваше да не събуди спящия ѝ съпруг. — Но снощи го изгубих.

— О, каква трагедия! Опитахте ли с приложението „намери ми айфона“? Синът ми казва, че…

— Какъв глупак съм, така и не активирах това приложение. — И Лангдън я погледна смутено и продължи колебливо: — Ако не смятате, че се натрапвам, бихте ли ми услужили с вашия само за миг? Трябва да проверя нещо в интернет. Много ще ми помогнете.

— Разбира се! — Тя извади слушалките и сложи устройството в ръцете му. — Никакъв проблем. Горкичкият!

Лангдън ѝ благодари и взе телефона. Докато тя не спираше да дудне до него колко ужасно би се чувствала, ако си загуби айфона, Лангдън влезе в търсачката на Гугъл, натисна копчето на микрофона и щом телефонът изписука, започна да произнася отчетливо думите, които искаше да търси: „Данте, Божествена комедия, Рай, Двайсет и пета песен…“

Жената изглеждаше впечатлена: очевидно още не бе разбрала за това приложение. Когато резултатите от търсенето започнаха да се появяват на екрана, Лангдън хвърли бърз поглед към Сиена, която ровеше в нещо напечатано близо до кошницата с писмата до Беатриче. Недалече от нея мъж с вратовръзка бе коленичил в сенките и се молеше с наведена глава. Лангдън не виждаше лицето му, но изпита тъга за самотния човек, който сигурно бе загубил любимата си и бе дошъл тук, за да намери утеха.