Àä

бих бил поет с венец удостоен

връз купела на моето кръщение,

че бях от тази вяра вдъхновен,

която ни насочва в небесата

и в нея триж от Петър посветен.

Бегло си спомняше този откъс — неясна алюзия за политическата сделка, която е предложена на Данте от враговете му. Според историята „вълците“, които го прогонили от Флоренция, му казали, че може да се върне само ако се съгласи на публично обругаване — да застане пред цялото паство сам върху купела, в който е кръстен, само по долна риза, и да се покае.

В пасажа, който Лангдън току-що бе прочел, след като отказва сделката, Данте заявява, че ако някога се върне към купела на своето кръщение, няма да е по риза за покаяние, а с лавров венец на поет.

Лангдън вдигна пръст, за да придвижи текста по екрана, но жената изведнъж започна да протестира и да протяга ръка към айфона си: очевидно вече бе решила да не е толкова щедра.

Лангдън почти не я чуваше. Части от секундата преди ръката му да докосне екрана, погледът му се плъзна по стих, който виждаше за втори път.

… бих бил поет с венец удостоен…

Взря се в думите и осъзна, че в желанието си да види споменато конкретно място, за малко да пропусне яркия знак в самото начало на песента.

… купела на моето кръщение…

Флоренция бе дом на един от най-прочутите кръщелни купели, който от повече от седемстотин години се използваше за пречистване и кръщение на младите флорентинци — сред които и самият Данте Алигиери.

Лангдън веднага си представи сградата, в която се намираше този купел. Беше великолепна осмоъгълна постройка, в много отношения по-божествена от самата катедрала. Зачуди се дали е прочел всичко необходимо.

„Дали точно тази сграда е имал предвид Игнацио?“

Лъч златна светлина премина през ума му и в него се материализира красив образ — впечатляващи бронзови порти, ярки и блеснали под утринното слънце.

„Знам какво се е опитвал да ми каже Игнацио!“

Всички съмнения се изпариха миг по-късно, когато осъзна, че Игнацио Бузони е един от малкото хора във Флоренция, които могат да отключат тези порти.

„Робърт, вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш“.

Подаде айфона на възрастната жена и ѝ благодари многословно.

Втурна се към Сиена и ѝ прошепна развълнувано:

— Знам кои врати е имал предвид Игнацио! Вратите на Рая!

Сиена беше скептична.

— Вратите не Рая? Те не са ли… на небето?

— Всъщност — каза Лангдън, усмихна ѝ се хитро и тръгна към вратата, — ако знаеш къде да гледаш, Флоренция наистина е раят.

* Нов живот (ит.) — Б. пр.

** Превод Николай Вранчев — Б. пр.