Àä

*** Извинете. Чувате ли всички? (ит.) — Б. пр.

53.

„Бих бил поет… връз купела на моето кръщение“.

Думите на Данте отекваха в съзнанието на Лангдън, докато водеше Сиена на север по тясната алея, известна като Виа дело Студио. Целта им лежеше напред и с всяка стъпка Лангдън изпитваше все по-голяма увереност, че са на прав път и че са се откъснали от преследвачите си.

„Вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш“.

Когато приближиха края на подобната на пролом алея, чуха оживени гласове. Внезапно стените от двете им страни изчезнаха и те се озоваха на просторно открито пространство.

Пиаца дел Дуомо.

Огромният площад с неговата сложна мрежа от постройки беше старият религиозен център на Флоренция. Днес той бе по-скоро туристически център и вече беше пълен с автобуси и посетители, тълпящи се около прочутата катедрала.

Тъй като излязоха в южната част на пиацата, Лангдън и Сиена се озоваха отстрани на катедралата, пред зашеметяващия екстериор от зелен, розов и бял мрамор. Сградата беше поразителна колкото с блясъка, красотата и художественото майсторство, с което бе построена, толкова и с размерите си — продължаваше сякаш безкрайно и в двете посоки и пълната ѝ дължина почти се равняваше на дължината на монумента Вашингтон, ако беше полегнал на земята.

Въпреки че традиционните монохромни каменни филиграни бяха изоставени и сменени с необичайно ярка смес от цветове, постройката беше чисто готическа — класическа, здрава и трайна. При първото си идване във Флоренция Лангдън беше намерил архитектурата за едва ли не крещяща. При по-късните си посещения обаче откри, че изучава сградата часове наред, странно завладян от необичайното ѝ естетическо въздействие, докато най-сетне не започна да оценява по достойнство бляскавата ѝ красота.

Ил Дуомо, или по-официално, катедралата „Санта Марие дел фиоре“, освен че бе дала прякора на Игнацио Бузони, дълго време била не само духовно сърце на Флоренция, но и вековен център на драми и интриги. Бурното минало на сградата варираше от дългите и ожесточени спорове относно много хуления стенопис „Страшният съд“ на Вазари върху вътрешната страна на купола… до горещо диспутираното съревнование за избор на архитект за построяването на самия купол.

Филипо Брунелески накрая спечелил доходоносната поръчка и завършил купола, най-големия от вида си по онова време. И до ден-днешен самият Брунелески можеше да се види като статуя, седнал отвън до Палацо деи Каноничи и загледан доволен към шедьовъра си.