Àä

За ужас на Лангдън Сиена обаче не помръдваше; беше приклекнала в сянката и наблюдаваше мълчаливо.

Очите на Вайента обхождаха тъмнината зад Лангдън. „Къде се е дянала, по дяволите? Да не са се разделили?“

Вайента трябваше да намери начин да държи двамата бегълци далеч от ръцете на Брюдер. „Това е единствената ми надежда“.

— Сиена? — прошепна високо Вайента. — Ако ме чуваш, слушай внимателно. Мъжете долу не бива да ви заловят. Знам как да избягаме. Мога да ти помогна. Довери ми се.

— Да ти се довери? — обади се Лангдън и гласът му изведнъж стана толкова силен, че всеки наблизо можеше да го чуе. — Та ти си убийца!

„Сиена е наблизо — осъзна Вайента. — Лангдън говори на нея… опитва се да я предупреди“.

Вайента опита отново:

— Сиена, ситуацията е сложна, но аз мога да ви измъкна оттук. Прецени какви са възможностите ти. Тук сте в капан. Нямате избор.

— Тя има избор — почти извика Лангдън. — И е достатъчно умна, за да избяга.

— Всичко се промени — продължи Вайента. — Нямам причина да наранявам нито един от двама ви.

— Ти уби доктор Маркони! И предполагам, че точно ти си ме простреляла в главата!

Вайента знаеше, че той няма да повярва на клетвите ѝ, че няма намерение да го убие.

„Времето за разговори приключи. Каквото и да кажа, няма да го убедя“.

И тя бръкна в якето си и извади пистолета със заглушител.

Сиена беше приклекнала неподвижна в мрака на не повече от десет метра зад жената. Дори в тъмното нямаше как да я сбърка.

За ужас на Сиена тя извади пистолета, с който беше застреляла доктор Маркони, направи две застрашителни стъпки към Лангдън и спря до парапета, който ограждаше платформата. Вече беше максимално близо до Лангдън. Вдигна пистолета, насочи го право в гърдите му и каза:

— Ще боли само миг. Нямам друг избор.

Сиена реагира инстинктивно.

Неочакваната вибрация на дъските под краката на Вайента бе достатъчна, за да я накара да трепне, и когато куршумът излетя, тя знаеше, че няма да улучи Лангдън.

Някой се приближаваше зад нея.

И то бързо.

Вайента се завъртя и насочи оръжието си към нападателя си. За миг зърна руса коса, а после някой се блъсна със страшна скорост в нея. Пистолетът отново просъска, но нападателката ѝ приклекна под нивото на дулото, за да ѝ приложи хватка.

Стъпалата на Вайента се отделиха от дъските и тялото ѝ се стовари върху парапета на платформата. Тя размаха ръце, за да се хване за нещо, но беше прекалено късно.

Полетя през ръба.