Но Лангдън вече бе тръгнал обратно към централната греда и остави Сиена в мрака да се движи покрай страничната стена на два метра и половина под него.
Когато стигна до средата на подпокривното пространство, видя, че на платформата се е появил силует с фенерче в ръка. Спря до парапета и насочи лъча право в очите му.
Светлината заслепи Лангдън и той вдигна ръце, за да покаже, че се предава. Никога не се бе чувствал толкова уязвим — застанал върху тясна греда над Залата на Петстотинте, заслепен от ярък лъч.
Очакваше куршум или рязка заповед, но наоколо бе само тишина. След миг лъчът се плъзна далеч от лицето му и започна да обхожда мрака зад него, очевидно търсеше нещо… или някого. Когато светлината престана да го заслепява, Лангдън видя по-ясно силуета, който блокираше пътя му за бягство. Беше на жена, облечена в черно. Нямаше никакво съмнение, че косата ѝ под бейзболната шапка е щръкнала.
Мускулите му инстинктивно се стегнаха, когато в ума му нахлу сцената с умиращия на болничния под доктор Маркони.
„Тя ме намери. Дошла е да си довърши работата“.
Представи си гръцките гмуркачи, които плуват в подводния тунел и стигат до каменна стена.
Жената върна лъча към очите на Лангдън и прошепна:
— Господин Лангдън. Къде е приятелката ви?
По гърба му премина ледена тръпка. „Дошла е да убие и двама ни“.
Нарочно извърна очи от Сиена и погледна през рамо към посоката, от която бяха дошли.
— Тя няма нищо общо с това. Търсите мен.
Започна да се моли Сиена да продължи да се движи покрай стената. Ако успееше да подмине платформата, можеше тихичко да се промъкне зад жената с щръкналата коса и да стигне до вратата.
Убийцата отново вдигна фенерчето и обходи с лъча му празното подпокривно пространство зад него. Когато светлината се махна от очите му, той зърна фигура в мрака зад нея.
„О, боже, не!“
Сиена беше само на десет метра от нападателката им.
„Сиена, не! Прекалено близо си! Тя ще те чуе!“
Лъчът отново се върна в очите на Лангдън.
— Слушайте ме внимателно, професоре — каза наемната убийца. — Ако искате да останете жив, ви предлагам да ми се доверите. Мисията ми е прекратена. Нямам причина да ви наранявам. С вас вече сме от един отбор и може и да успея да ви помогна.
Лангдън почти не я слушаше, мислите му бяха изцяло насочени към Сиена, която вече се виждаше в профил как се качва ловко на пътеката зад платформата, прекалено близо до жената с пистолета.
„Бягай! — опита се да ѝ внуши той. — Изчезвай оттук!“