Àä

Докато стигне до летището, вече се бе обадила на екипа си и бе включила този човек в черния списък с биотерористите на всяка организация по света — ЦРУ, Центъра по контрол на болестите на САЩ, Европейския център за контрол и превенция на болестите и всичките им сродни структури на планетата.

„Това е всичко, което мога да направя, докато се върна в Женева“.

Изтощена, тя помъкна малката си чанта с багаж към гишето за чекиране и подаде на служителката на авиокомпанията паспорта и билета си.

— О, доктор Сински — каза служителката с усмивка. — Един много приятен господин току-що остави съобщение за вас.

— Моля? — Елизабет не познаваше човек, който да има достъп до данните на полета ѝ.

— Беше доста висок — отвърна служителката. — Със зелени очи.

Елизабет буквално изпусна чантата си. „Той е тук? Но как?!“

Обърна се и огледа лицата зад себе си.

— Той вече си тръгна — каза служителката. — Но помоли да ви предадем това. — И подаде на Елизабет сгънат лист.

Елизабет го разтвори с треперещи ръце и прочете написаната на ръка бележка.

Беше известен цитат от Данте Алигиери.

Най-мрачните места в ада

са запазени за онези,

които остават безразлични

във време на духовна криза*.

* Всъщност това са думи на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, произнесени през юни 1963 г. в Бон. Той цитира погрешно Данте. Поетът поставя неутралните в преддверието на ада, а последният кръг е за предателите. Но цитатът става известен, след като Кенеди го произнася публично, и оттогава повечето американци си мислят, че е на Данте. — Б. пр.

39.

Марта Алварес погледна уморено стръмната стълба, която водеше от Залата на Петстотинте до музея на втория етаж. „Posso Farcela“, каза си тя. „Мога да го направя“.

Като специалист по изкуство и култура в Палацо Векио, Марта бе изкачвала тези стълби безброй пъти, но напоследък, откакто бе влязла в деветия месец, изкачването ѝ костваше много усилия.

— Марта, сигурна ли си, че не искаш да вземем асансьора? — Робърт Лангдън посочи малкия асансьор, който бе инсталиран заради посетителите с увреждания.

Марта се усмихна и поклати глава.

— Както ви казах и снощи, лекарят твърди, че физическите упражнения са полезни за бебето. Освен това, професоре, знам, че страдате от клаустрофобия.

Лангдън изглеждаше странно стреснат от този коментар.

— О, вярно. Забравих да го спомена.

„Забравил да го спомене? — зачуди се Марта. — Само преди по-малко от дванайсет часа обсъждахме надълго и нашироко инцидента от детството му, довел до този страх“.