XIV колония

— Казвам ви го, защото — продължи той — вие четиримата сте подбрани, за да изпълните една специална задача. Това е мисия, замислена лично от мен. Всяка операция си има отделно име. Също избрано от мен. Понятия от шаха, любимата ми игра. Някой от вас играе ли?

И четиримата поклатиха глави.

Андропов ги посочи с пръст един по един и им каза:

— Пат. Задна пешка. Тих ход. Мат в два хода.

Това се бе случило през август 1983 г.; тогава Зорин за пръв път чу тези думи. Отначало не знаеше какво означават, но бързо научи.

Пат. Царят е притиснат и не може да мърда, за да не изпадне в шах.

Задна пешка. Една пешка, застанала в полето зад друга от същия цвят, така че да не може да се придвижи напред без помощта на трета пешка.

Тих ход. Преместване на фигура, с което не се взема или застрашава фигура на противника.

Мат в два хода. Най-краткото възможно развитие на играта. Две премествания на фигури и край.

— Изпълнението на всяка от тези операции е пряко свързано с изпълнението на всички останали — каза Андропов. — В своята съвкупност те ще променят света.

— Но те са самостоятелни и независими една от друга, нали? — попита един от четиримата.

— Именно. Четири отделни, напълно самостоятелни операции, като само аз ще знам резултатите от тях. Няма да контактувате помежду си освен по моя изрична заповед. Ясно ли е?

Четиримата закимаха; те знаеха, че с Андропов не се спори. Той беше човекът, убедил Хрушчов да смаже Унгарското въстание. Като ръководител на КГБ бе всявал страх и ужас в името на запазване на накърнения авторитет на Партията. Напомняше повече на Сталин, отколкото на така наречените реформатори, нароили се в последните години. Заповедта му да не контактуват помежду си не беше нещо необичайно. Зорин знаеше как разни слабаци се подмазват на по-силните, донасяйки за свои колеги. Съпрузи се шпионираха помежду си, деца шпионираха родителите си, съседи донасяха за съседи. Далеч по-добре беше да не задаваш въпроси и да се правиш на разсеян. Всяка казана дума, всяко извършено действие се подбираха най-внимателно. Затова най-добре беше, както Андропов току-що им бе наредил, да не казват нищо.

— Под чиниите си ще намерите по един плик — продължи той. — Вътре има подробни указания за конкретната операция. Също и за начина на докладване за постигнатия успех. Не се отклонявайте по никакъв начин от тях.

На Зорин му направи впечатление, че Андропов изобщо не спомена за провал. Такава възможност не се предвиждаше. Един от офицерите посегна към чинията си, но Андропов го спря.