XIV колония

Високият мъж, който влезе в апартамента, беше над шейсет. Гъстата му посивяла коса беше сресана назад от пепелявото лице. Носеше очила без рамки; тъмните му очи гледаха втренчено, но и някак уморено. Придружаваха го четирима сътрудници, които бързо претърсиха останалите стаи, после се оттеглиха навън. Вратата се затвори зад тях. Апартаментът беше тайна квартира на КГБ под постоянно наблюдение. Тази вечер гост в нея бе лично Юрий Владимирович Андропов.

Нямаше нужда от представяне. Андропов зае почетното място на масата, върху която бяха наредени студена вечеря и чаши, пълни догоре с водка. Около масата седяха Зорин и още трима офицери от КГБ. Двама от тях познаваше, третия не. Никога не се бе озовавал толкова близо до Андропов. Също като него този човек произхождаше от скромно семейство, син на дребен чиновник в железниците; самият той бе работил като товарач на влакове и телеграфист, сражавал се бе като матрос във Финландия по време на Великата отечествена война. Оттогава датираше стремителното му изкачване в партийната йерархия, докато накрая бе оглавил КГБ. Предишния ноември, след смъртта на Брежнев, Андропов бе избран за четвъртия генерален секретар на КПСС след Сталин.

— Възнамерявам да направя нещо необичайно — каза той с тих глас, почти шепнешком. — Утре ще обявя, че преустановяваме всякаква работа по противоракетните системи с космическо базиране.

Зорин бе шокиран. От март, когато Рейгън даде да се разбере, че Америка разработва система за стратегическа отбрана, целият изследователски потенциал на Съветския съюз бе съсредоточен в тази насока. Дейността на всички разузнавателни служби и операции бе пренасочена за събиране на колкото бе възможно повече информация за ИСО.

— Рейгън ни смята за империя на злото — продължи Андропов. — Но аз ще му докажа, че греши. Ще обявим пред света, че слагаме край.

Никой не продума.

— Получих писмо от едно десетгодишно американско момиче — каза Андропов. — Пита ме защо искаме да завладеем света. Защо се стремим към война? Отговорих му, че не искаме нищо подобно. И смятам да го кажа утре пред целия свят. След като свърша това, влизам в болница.

Зорин бе чул слуховете. Генералният секретар страдал от остра бъбречна недостатъчност, животът му се крепял на хемодиализа. Разбира се, нищо не се споменаваше публично. Самият факт, че Андропов лично го бе признал, бе необичаен.