Вечна любов

Великолепен мъж блъскаше една от тях. Беше с гръб към нея. Танцуваше на пръсти, лек като бриз, навеждаше се, изправяше се и нанасяше удар след удар — толкова силни, че крушата висеше накриво.

Бела не виждаше лицето му, но беше сигурна, че е привлекателен. Ниско подстриганата му коса беше светлокестенява, бе облечен в плътно прилепнало по тялото поло и свободен черен анцуг. На широкия му гръб беше препасан кобур.

Вратата се затвори след нея.

С широк замах мъжът извади кинжал с черно острие и го заби в крушата. Разпра я и по пода се посипа пясък. А после се обърна с лице към нея.

Бела покри устата си с длан. Лицето му беше белязано — като че ли някой се беше опитал да го разреже на две с нож. Белегът започваше от челото, спускаше се по носа, свиваше леко при бузата и завършваше при устата, като разкривяваше горната му устна.

Той я изгледа от глава до пети с присвити очи, черни и студени като нощта. Видът му издаваше объркване, огромното му тяло беше абсолютно неподвижно, само гърдите му се повдигаха, когато си поемеше дълбоко дъх.

Мъжът я желаеше, помисли си тя, но не е сигурен какво трябва да направи.

После странното му смущение се стопи. И беше заменено от леден гняв, който я уплаши до смърт. Без да откъсва поглед от него, посегна към бравата. Тя не поддаде и Бела я споходи неприятното чувство, че той нарочно не я пуска.

Мъжът наблюдава безуспешните й опити известно време, след което тръгна към нея. Хвърли кинжала високо във въздуха и го улови за дръжката. Повтори движението, потрети го.

— Не знам какво правиш тук — каза тихо. — Освен че ми проваляш тренировката.

Очите му обхождаха лицето и тялото й, враждебността му беше осезаема. Но излъчваше също така първична топлина, сексуална заплаха, която не би трябвало да я очарова.

— Съжалявам. Не знаех…

— Какво не знаеше?

Господи, вече беше толкова близо! И беше много по-едър от нея. Бела залепи тяло до вратата.

— Съжалявам…

Мъжът постави длани от двете страни на главата й. Тя не откъсваше поглед от кинжала, но после забрави за оръжието. Защото той се наведе към нея. Спря в мига, в който телата им щяха да се докоснат.

Бела си пое дълбоко дъх, вдиша мириса на тялото му. Не знаеше дума, с която да го опише, беше по-скоро като огън в ноздрите й. И тя отговори на повика — тялото й се стопли, пожела го.

— Съжаляваш — каза мъжът, наклони глава на една страна и спря поглед върху шията й. Усмихна се, кучешките му зъби бяха дълги и ослепително бели. — Да, готов съм да се обзаложа, че е така.

— Много съжалявам.

— Докажи го.

— Как? — Гласът й беше дрезгав.

— Застани на ръце и колене. Само тогава ще приема извинението ти.

В другия край на залата се отвори врата.

— О, за бога… Пусни я! — Влезе друг мъж, с дълга коса, и затича към тях. — Долу ръцете, Зи. Веднага.

Белязаният се наведе още по-близо, приближи разкривената си уста до ухото й. Нещо се притисна до гърдите й, малко над сърцето й. Пръстът му.

— Току-що те спасиха.

Заобиколи я и излезе в мига, в който другият вампир се приближи до нея.

— Добре ли си?

Бела гледаше съсипаната боксова круша. Не можеше да диша. Не беше сигурна дали е от страх, или от сексуално желание — най-вероятно беше комбинация от двете.

— Да, така мисля. Кой беше този?

Новодошлият я отведе отново до стаята за разпити, без да отговори на въпроса й.

— Направи услуга на себе си и остани тук, окей?

Добър съвет, помисли си тя, след като той си тръгна.

10.

Рейдж рязко премина от страната на сънищата в реалността. Погледна часовника върху нощното си шкафче и се ядоса, защото в първия миг не можа да фокусира погледа си. А после като видя колко е часът, се вбеси още по-силно.

По дяволите, къде беше Тор? Беше обещал да му се обади веднага след като приключи с преводачката на момчето, а бяха минали часове оттогава.

Набра номера на мобилния му телефон. Свърза се с гласовата му поща, изруга и затвори.

Стана от леглото и внимателно се протегна. Все още изпитваше болки и му се гадеше, но се движеше много по-лесно. След като взе набързо душ и се преоблече в чисти кожени дрехи, се почувства много по-добре и тръгна към кабинета на Рот. Зората щеше скоро да изгрее. Щом не отговаряше на обажданията, Тор вероятно докладваше на краля, преди да се прибере у дома си.

Двойните врати бяха отворени и я гледай, Тормент крачеше по старинния килим от Обюсон и говореше на Рот.

— Точно когото търсех — каза провлачено Рейдж.

Тор вдигна поглед към него.

— Канех се после да дойда в стаята ти.

— Сигурен съм в това. Как вървят работите, Рот?

Слепия крал се усмихна.

— Радвам се да те видя отново в бойна форма, Холивуд.

— О, да, готов съм. — Рейдж гледаше втренчено Тор. — Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?

— Всъщност не.

— Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее жената?

— Не съм сигурен, че трябва да я виждаш.

Рот се облегна назад и вдигна крака върху бюрото си. Огромните му ботуши накараха изящната мебел да изглежда като табуретка. Усмихна се.

— Някой от вас иска ли да ме осветли по въпроса?

— Лично е — измърмори Рейдж. — Нищо специално.