Вечна любов

Джон вдигна ръкава си и протегна ръка напред. Дланта на мъжа се сключи около китката на момчето.

— Наистина е хубава, синко. Ти ли я изработи?

Джон кимна.

— И откъде взе идеята за дизайна?

Джон издърпа ръката си от неговата и започва да описва знаци. Когато ръкомахането спря, Мери каза:

— Сънувам модела.

— Така ли? Мога ли да запитам какви са сънищата ти? — Позата на мъжа беше нехайна, не издаваше интерес, но очите му бяха присвити.

Толкова по въпроса за обучението по бойни изкуства, помисли си Мери. Не ставаше дума за уроци по карате. Това си беше чисто и просто разпит.

Джон се поколеба, а на нея й се прииска да го хване за ръката и да го изведе навън. Обаче имаше чувството, че той ще се съпротивлява. Беше напълно погълнат от мъжа, напрегнат и съсредоточен.

— Всичко е наред, синко. Не се притеснявай от нищо.

Джон вдигна ръце, а Мери заговори още докато той правеше знаците.

— Ъъъ… той се намира на тъмно място. Коленичил е пред някакъв олтар. Стената зад него е изградена от черен камък, а по нея са изписани знаци, стотици редове… Джон, чакай, малко по-бавно. Не мога да превеждам, когато ръкомахаш толкова бързо. — Мери се концентрира върху движенията на ръцете му. — Казва, че в съня си се приближава до стената и докосва точно тази част от надписа.

Мъжът смръщи вежди.

Джон сведе поглед. Имаше смутен вид. „Войникът“ каза:

— Не се тревожи, синко. Има ли нещо друго, което ти се струва странно и искаш да го споделиш с нас? Неща, които може би те различават от другите хора?

Мери се размърда неспокойно на стола си. Наистина се чувстваше неудобно от посоката, в която беше поел разговорът. Джон очевидно щеше да отговори на всеки зададен му въпрос, но те, за бога, не знаеха кой е този мъж. Дори Бела, по чието настояване бяха дошли, очевидно се чувстваше неловко.

Мери вдигна ръце, за да изпише предупреждение за Джон, но в този момент момчето разкопча ризата си. Разтвори я и показа кръглия белег над лявата си гръд.

Мъжът се наведе напред, разгледа го внимателно, после се отдръпна.

— Как си го получил?

Ръцете на момчето започнаха бързо да се движат.

— Казва, че го има по рождение.

— Има ли нещо друго? — запита мъжът.

Джон хвърли поглед на Мери. Пое си дълбоко дъх и описа: Сънувам кръв. Кучешки зъби. Ухапвания…

Мери ококори очи.

Джон я погледна с безпокойство.

Не се тревожи, Мери. Не съм психопат или умопобъркан. Отначало, когато сънищата ме навестиха, бях ужасен, но нали знаеш, никой не може да контролира работата на мозъка си.

— Да, знам — съгласи се тя и стисна ръката му.

— Какво каза той? — попита мъжът.

— Това, последното, беше за мен.

Пое си дълбоко дъх и продължи да превежда.

9.

Бела се облегна на стената в коридора и започна да сплита косата си на малки плитчици — нещо, което правеше, когато беше нервна.

Беше чувала, че членовете на братството са едва ли не отделен биологичен вид, но нито за секунда не бе повярвала в това. До този момент. Тези двамата бяха не само с колосален ръст и възхитителна физика, от тях се излъчваше господство и агресия. Пред тях брат й приличаше на аматьор, а Ривендж беше най-издръжливият и закоравял мъжага, когото познаваше.

Мили боже, какво беше сторила? Дали постъпи правилно като доведе тук Мери и Джон? Не беше чак толкова загрижена за момчето, а за приятелката си. Отношението на онзи русокос воин предвещаваше беди. Желанието, което се излъчваше от него, беше така горещо, че би могло да накара дори водата в океана да заври, а членовете на Братството на черния кинжал не бяха свикнали да ги отхвърлят. Когато искаха някоя жена, просто я вземаха — или поне така беше чувала.

Слава богу, говореше се, че нямат навик да изнасилват обектите на своята страст. Макар че, съдейки по видяното преди малко, не би им се наложило. Телата на воините бяха създадени за секс. Да се слееш с някого от тях, да бъдеш завладяна от силата му — това със сигурност щеше да е изключително преживяване.

Но може би Мери, която беше човек, не се чувстваше по същия начин.

Бела огледа коридора и в двете посоки, беше неспокойна и напрегната. Нямаше никого наблизо, а ако останеше още малко неподвижна и бездейна, щеше да сплете цялата си коса. Разтърси глава и тръгна по коридора, без да е избрала специална посока. Долови ритмичен шум и реши да проследи звука. И така се озова пред метална врата. Отвори я и влезе.

Залата за тренировки беше с размерите на баскетболно игрище, дървеният под беше излъскан и лакиран до блясък. По пода бяха разхвърляни светлосини гимнастически постелки, таванът беше висок и обсипан с флуоресцентни лампи. Отляво имаше балкон с амфитеатрални седалки, който се издаваше напред, а под него бяха разположени боксови круши.