Вариант 13

Ако питаха Карл, макар мнението му да не почиваше на никакви реални доказателства, н-джиновете просто си правеха майтап за сметка на човешката тъпота. Ако онази книга изобщо видеше бял свят, майтапът щеше да достигне кулминационната си точка.

Когато изпаднеше в мрачно настроение, често се питаше какво ли би станало след това. След като шегата свърши и ръкавиците са свалени.

— Марсалис.

Първо дойде гласът и чак след това интерфейсът, сякаш н-джинът беше забравил, че трябва да осигури на човека някакъв образ, към който да се обръща. Като някой, който е поискал да му дадат телефонен номер и едва след това започва да пребърква джобовете си за химикалка, с която да го запише. Интерфейсът бавно се материализира. Не докрай всъщност — представляваше синкаво надупчено тяло с приблизително човешка форма, което се ветрееше като на силно течение в тунел. Дълга рядка коса, която също се вееше назад. Плът като сбор от милиони пърхащи около костите крилца. Невъзможно беше да се определи полът му. Гласът беше придружен от едва доловимо припукване и шумолене като от горяща хартия.

Все едно говориш с ангел или нещо такова. Карл се понамръщи.

— Същият. Проверяваше ли ме?

— Има ви в потока. — Интерфейсът вдигна едната си ръка и към обсипания със звезди под се спусна завеса от образи. Карл мярна снимки от „Орел“, кадри от медийни репортажи след спасяването на „Фелипе Суза“, други неща, които събуждаха отдавна забравени спомени и ги представяха в нова светлина. Някъде сред потока изображения му се стори, че зърна и лицето на Марисол, но не беше сигурен. Несъзнателно застана нащрек.

— Не знаех, че са ти позволили да се включиш толкова скоро.

Това си беше лъжа. Ертекин му беше показала документацията от МТИ и той знаеше съвсем точно кога н-джинът е бил прекалибриран и му е било позволено да се включи в потока:

— Съществува потенциална опасност за увреждане на системите ми при продължителна работа без достъп до достатъчно информация — сериозно обясни синкавата фигура. — Всяко следващо активиране на изкуствено съзнание с наноструктура изисква включване в местните инфопотоци.

На всеки нормален човек отдавна да му е изтръпнала ръката, но н-джинът все така държеше ръката на интерфейса си вдигната, а образите продължаваха да се леят от нея. Карл посочи въпросната картинна галерия.

— Добре де. И какво казва за мен местният инфопоток?

— Много неща. Понастоящем АГЛОН ви определя като агент по генно лицензиране. „Маями Хералд“ ви нарича убиец. Преподобният Джеси Маршал от Църквата на човешката чистота ви нарича мерзост, но това е по-скоро родово понятие. Марсианските новинарски емисии, копирани понастоящем в локалния поток, ви споменават като късметлия на годината, макар въпросната година да е, разбира се, 2099. „Франкфуртер Алгемайне“ ви нарича…

— Да, да, добре. Достатъчно. — Корабните н-джинове се славеха със склонността си към буквализъм. Това беше част от естеството на работата им, разбира се. Минимални изисквания към интерфейса. От тяхна гледна точка, хората бяха дълбокозамразен товар. Джиновете си стояха сами, потънали в черна тишина, прошарена от статичния шум на звездите, от време на време си говореха с други машини на Марс или на Земята, когато го изискваха процедурите по кацането или други логистични дейности. — Тук съм да ти задам няколко въпроса.

Интерфейсът чакаше.

— Спомняш ли си Алън Мерин?

— Да. — Изпитите черти на Мерин, които толкова много напомняха общоприетия образ на Исус Христос, се появиха във въздуха до рамото на интерфейса. Приличаше на снимка от лична карта. — Пребивавал в пътническата секция, капсула бета, препрограмирана за човешки товар според директивата за междупланетарен трафик на КОЛИН c93-ep4652-21. Криосертифициран в Бредбъри, пети ноември 2106, код на протокола 55528187.

— Да де, само дето не е пребивавал дълго във въпросната капсула, нали?

— Да. Системата го събуди четиристотин и четиринайсет часа след навлизане в траектория.

— Казал си на инспектиращия екип, че си се изключил доброволно на триста седемдесет и деветия час заради подозрение, че в навигационния модул е налице нерегламентиран материал.

— Да, целта ми беше да предотвратя преминаването на възможен вирусен агент във вторичното навигационно ядро. Имаше основание за прилагането на карантинни мерки.

— И Мерин се събужда трийсет и шест часа по-късно. Това съвпадение ли е?

Разпарцаливената синкава фигура се поколеба, лицето й беше безизразно, очите — вперени в неговите. Карл предположи, че джинът се опитва да калибрира неговите възприятия за съотносимост и събитийност, съставяйки портрет по милионите информационни трошици, налични в подробностите, които се съдържаха за него в инфопотока. Суеверен ли беше, или религиозен? Каква роля играеше според него шансът в човешките дела? Н-джинът обработваше спецификациите му, така както машина би проверила интерфейсната топография на нов софтуер.

Отне му приблизително двадесет секунди.

— Няма системни данни, които да показват връзка между двете събития. Събуждането, изглежда, е било резултат от повреда в капсулата.