Вариант 13

— Не ще да е било толкова безупречно, щом се е озовал на Марс — изсумтя Нортън.

Карл потисна внезапното си желание да му изтръгне гласните струни с голи ръце. Почерпи търпение от вътрешните си резерви, в стила на Съдърланд. „Предадеш ли контрола върху реакциите си на човека, който ги е предизвикал, вече си загубил битката наполовина. Вместо това погледни отвъд непосредствената ситуация и ще намериш себе си там“. Съсредоточи се върху детайлите на гледката долу. Нюйоркската централа на КОЛИН, навярно в съзнателна имитация на териториалните решения в стил ООН, отстоеше на две дълги пресечки южно от Джеферсън Парк, обкрачила със сводове и метални конструкции булевард „Франклин Д. Рузвелт“ и с панорамен изглед към реката. Представляваше странна фрактална конструкция, която с голяма доза въображение би могла да се оприличи на шепа парченца от огромен обелен портокал. Тънки бели нановъглеродни подпори пълзяха като нишки на паяжина по извивките и ъглите на опушеното кехлибарено стъкло, после се спускаха надолу и се съединяваха изящно в центъра на многоетажния комплекс от грижливо поддържани алеи, пътечки и градини, които свързваха отделните секции. Оттук, от просторния сводест кабинет на Ертекин и Нортън, човек можеше да обхване с поглед цялата конструкция долу, градините, стърчащия корниз на мецанина и реката отвъд него. Карл погледна отново към водата и неочаквано си припомни онова особено чувство, тормозило го през първите дни, след като се върна на Земята, когато видът на всеки голям воден басейн го потрисаше до мозъка на костите.

Времето, прекарано с н-джина на „Хоркан“, го беше раздрусало здраво и вълните на старите спомени още не бяха утихнали.

Голяма полза от гледането извън непосредствената ситуация, няма що.

— Да, хванали са Гутиерес — спокойно каза той. — Но го хванали, докато харчел парите, а не докато ги крадял. Важна подробност. Този тип си имаше слабите места, но измъкването на плячката не беше от тях.

— И са му предложили преселване? — попита Ертекин.

— Да, и той го приел. Да сте виждали перуански затвор отвътре? — Карл обърна гръб на панорамната гледка и погледна новите си колеги. — Така се озовал в Уелс и започнал работа за Планинската инициатива в службата за контрол на атмосферните системи. В свободното си време се занимавал с инфопрестъпления за марсианските familias andinas. Сигурно е било по-доходоносно от легалната му работа.

Нортън поклати глава.

— Ако този Гутиерес е имал връзки с организираната престъпност на Марс, значи вече сме го проучили за евентуални връзки с Мерин.

— Не сте.

Нортън и Севги Ертекин се спогледаха. Само за миг. Нортън въздъхна.

— Виж, Марсалис. Едно от първите неща, които направихме във връзка с това разследване, беше да…

— Да се свържете с колониалната полиция и да им поискате списък с хората, поддържали връзка с Мерин на Марс. Логично. — Карл кимна. — И аз бих направил същото. Само дето е било безсмислено. Ако Гутиерес е имал вземане-даване с Мерин, данните за това отдавна ги няма, изтрити са от инфопотока като ако от бебешко дупе. В най-добрия случай са останали косвени данни за незначителни контакти с дребни посредници като Данвърс. А хора като Данвърс на практика познават всички, които в един или друг момент са работили в лагерите Уелс. С други думи, сделката, която търсите, е невидима. Така става, когато се обърнеш за услуга към Гутиерес.

— И ти откъде го знаеш това?

Карл вдигна рамене.

— А ти как мислиш?

— Гутиерес е направил услуга и на теб — тихо каза Ертекин. — Каква?

— Нещо, което няма да обсъждам с вас. Важното е, че в инфопотока отдавна няма никакви данни за моите отношения с Гутиерес, както и за отношенията на Мерин с него. Всяко асоциативно търсене за контактите на Мерин, проведено от колониалната полиция, би стигнало само до Данвърс. Н-джинът на „Хоркан“ задълба по-навътре само защото не му хареса съвпадението две тринайски да се върнат от Марс на Земята при необичайни обстоятелства, като при това са имали, всеки поотделно, контакт с дребен мошеник като Данвърс. Интуиция „Ярошанко“ в действие. Няма равна, ако сработи, но й трябва точка, от която да триангулира.

— Все още не схващам — с раздразнение каза Нортън. — Как това те доведе до Гутиерес?

— Само по себе си не би било достатъчно. Но според спомените на н-джина Мерин няколко пъти е споменавал думата корморан.

Нортън кимна.

— Да, това го видяхме и ние. „Наследството на корморана, останките на корморана, извий шията на шибания корморан“. Накарахме нашите съпоставящи н-джинове да го пуснат през базите си данни. Проверихме и марсианския жаргон, но не получихме нищо…

— Терминът не е марсиански.

— Може да е нещо ново — посочи Ертекин. — Нещо, появило се в жаргона след твоето заминаване. Така или иначе, пуснахме лингвистично търсене и в базите за проект „Поборник“, както и в данните за криптоезика на тринайските. И оттам не изскочи нищо.

— Лиманска е.

Нортън примигна.

— Моля?