Вариант 13

— В какъв смисъл? Жив е, ако това имаш предвид. Вързали са го към най-добрите животоподдържащи апарати във „Вейл Корнел“. Половината му органи са отишли на кино, но вече му отглеждат нови. Семейството му е уведомено. — Нортън гледаше труповете във вакуумните чували, сякаш всеки момент ще повърне. — Защо изобщо е дошъл тук, Сев?

Тя поклати глава.

— Мисля, че дойде, за да види мен — каза Марсалис и се изправи за пръв път след нападението. Прозина се широко.

Нортън го изгледа с неприязън.

— Всичко се върти около теб, така ли?

— От полицията са го нарочили, Том — каза Сев, колкото да разсее напрежението. — Детективът, който води разследването, почти не попита за Ортис. Интересуваше го само защо разхождаме нерегистрирана тринайска из града.

— Аха. — Нортън сбърчи вежди, съсредоточен върху новата задача. — Как се казва детективът?

— Уилямсън. От двадесет и осми участък.

— Ще говоря с него.

— Вече се погрижих за това. Друго имах предвид. Според мен ще е по-добре, ако ги оставим да си мислят, че нападението е било насочено срещу Ортис.

— А според теб не е било срещу Ортис, така ли? — Нортън примигна объркано и махна към един от мъртвите нападатели. — Това са скейтъри, Сев. Проследили са лимузината дотук, стандартна гангстерска процедура. Всяка година стават по десетина такива убийства. Какво друго може да е?

Севги кимна към Марсалис.

— О, я стига! Не може да говориш сериозно, Сев. В града сме от няма и един ден. Никой не знае, че сме тук.

— Твоята версия също е лишена от смисъл, Том. Тези типове бяха от уличния контингент. Наемници от най-прост вид. Каква работа имат да се целят в голяма клечка като Ортис? Той толкова отдавна обитава горните етажи, че няма да познае уличен гангстер дори онзи да го захапе отзад.

— Само че май точно това стана — безучастно отбеляза Марсалис.

Нортън го изгледа студено. Севги побърза да се намеси.

— Виж, който и да е бил мишената, вече вдигнахме твърде много шум около себе си във Флорида. Нека не повтаряме същото и тук. Помоли ченгетата да забравят, че има замесена тринайска, най-вече за пред медиите. Нека им представят Марсалис като служител от сигурността на КОЛИН, направил чудеса от храброст, служител, чиято самоличност трябва да бъде запазена в тайна, за да си върши все така добре работата.

— Да бе — кисело каза Нортън. — Доста встрани от истината, че е опасен социопат, който все още не ни е свършил никаква работа.

— Том…

Марсалис се ухили. Беше по-скоро мускулен спазъм, отколкото израз на някаква емоция.

— Е, все пак аз спасих живота на партньорката ти, а не ти. Това не се ли брои?

— Както аз го виждам, си спасил собствената си кожа, плюс някои случайно възникнали ползи. Севги, този Уилямсън може и да се запъне за Марсалис, така че ще е най-добре да отведем и двама ви оттук.

— Виж, това вече е добра идея.

Гласът на Марсалис уж звучеше дружелюбно, но някаква нотка на дисонанс накара Севги да обърне глава към него. Спомни си как беше погледнал след избягалия нападател, спомни си и особения му тон, когато каза, че след като дойде колата на касапите, няма да е зле да го заведе в централата на КОЛИН, та да се хванат на работа. Имаше някаква окончателност в тона му, като в тишината след единичен изстрел. И Севги изведнъж се уплаши за Том Нортън с неговото насмешливо пренебрежение. И побърза да каже:

— На мен също ми звучи добре. Том, можем ли да се включим в н-джина на „Хоркан“ от КОЛИН? Чрез директен интерфейс?

Нортън я погледна въпросително, после погледна Марсалис, после пак нея. Накрая вдигна рамене.

— Сигурно бихме могли. Но за какъв дявол? От МТИ вече ни пратиха записите. — Обърна се към Марсалис. — Имаме ги на файл в службата. Можеш да ги прегледаш, ако искаш.

— Ама не искам. — Марсалис се усмихваше мило. При вида на тази усмивка по гръбнака на Севги плъзнаха студени тръпки. — Искам да говоря с н-джина на „Хоркан“.

Нортън застина.

— Значи изведнъж стана експерт по психиката на изкуствените интелекти, така ли?

— Не, експерт съм по откриването и убиването на тринайски. Поради което ме наехте. Помниш ли?

— Помня, бъди спокоен. А ти не мислиш ли, че тези твои безценни способности ще са…

— Том!

— … ще са по-полезни в анализа на престъпленията, които се опитваме да прекратим?

Чернокожият мъж продължаваше да се усмихва. Стоеше си спокойно… точно извън обсега на Нортън, внезапно си даде сметка тя.

— Не, не мисля.

— Том, престани. Какво ти става, по дя…

— Ще ти кажа какво ми става, Сев. Става ми това, че…

Характерен звук — издаден от човек, който кашля многозначително. Двамата млъкнаха едновременно и се обърнаха да погледнат Марсалис.

— Вие не разбирате — тихо каза той.

Млъкнаха и двамата. Призивът да си отварят ушите тегнеше зад думите му като изречена на глас заповед.