Unknown

- Трябва да имаме смелостта да вървим напред - отсече Чарли. - Да купим жилищните сгради, да ги разрушим и на тяхно място да построим пет-шест магазина. За нищо време ще си върнем вложените средства и ще започнем да печелим.

Краудър поизчака останалите да осмислят стратегията на Чарли, сетне попита:

- Какво е решението на управителния съвет?

- Моето мнение е, че трябва да предложим три хиляди лири стерлинги - оповести подполковникът. - Както изтъкна изпълнителният директор, трябва да гледаме напред, но само ако банката реши, че може да ни подкрепи. Господин Хадлоу?

- В момента можете да си позволите да заделите три хиляди лири стерлинги - отговори директорът на банката, след като прегледа цифрите. - Така обаче ще изчерпите възможностите да теглите още заеми, което ще рече, че в обозримо бъдеще няма да можете да купувате други магазини.

- Нямаме избор - натърти Чарли, вторачен в Краудър. - Още някой е хвърлил око на жилищните сгради, а на този етап не бива да допускаме конкуренцията да се добере до тях.

- Добре. Ако това е решението на управителния съвет, по-късно днес ще се опитам да сключа сделката и да купя сградите за три хиляди лири стерлинги.

- Според мен управителният съвет иска от вас точно това - потвърди председателят, след като огледа присъстващите.

- Ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.

След края на заседанието подполковникът дръпна Краудър и Хадлоу встрани.

- Тая работа с жилищата не ми харесва. Не е зле да разберем как така като гръм от ясно небе се появява втори кандидат за тях.

- Съгласен съм - подкрепи го Краудър. - Инстинктът ми подсказва, че Сид Рексол и неговият комитет на собственици на магазини се опитват да попречат на Чарли да купи карето.

- Едва ли - възрази младежът, който също беше дошъл при тях. - Съмнявам се Сид да е решил да купи сградите, той няма кола - добави той тайнствено. - При всички положения, и да се скъсат, и Сид Рексол, и приятелчетата му не могат да съберат две хиляди и петстотин лири стерлинги.

- Значи смяташ, че зад предложението стои предприемач, решил да строи на Челси Терас, така ли? - попита директорът на банката.

- По-вероятно става въпрос за инвеститор, който е разбрал за дългосрочните ви намерения и е намислил да купи жилищните сгради, за да ви накара след време да платите скъпо и прескъпо за тях - отвърна Краудър.

- Не знам за кого става въпрос - рече Чарли, - сигурен съм обаче, че взехме правилното решение: да предложим повече пари, отколкото дава той.

- Съгласен съм - подкрепи го подполковникът. - Краудър, съобщи ми веднага щом сключиш сделката. А сега трябва да бързам. Поканил съм на обяд в клуба една доста специална дама.

- Познаваме ли я? - полюбопитства Чарли.

- Дафни Уилтшир.

- Предай и много поздрави от мен - намеси се Беки. - Кажи и, че очакваме с нетърпение да вечеряме заедно следващата сряда.

Подполковникът вдигна шапка по посока на Беки и остави четиримата си колеги да изказват още и още предположения кой ли още проявява интерес към сградите.

Заседанието бе продължило по-дълго от предвиденото, затова подполковникът бе успял да гаврътне само едно уиски, когато Дафни дойде във Военния клуб. Той я заведе в Дамския салон. Младата жена наистина бе понапълняла, но Хамилтън не смяташе, че от това изглежда по-зле.

Поръча за гостенката джин с тоник, а тя забъбри колко весело е било в Америка и колко горещо в Африка. Подполковникът обаче подозираше, че Дафни е дошла да поговорят за съвсем друг континент.

- Ами Индия? - попита той накрая.

- Е, там не е толкова хубаво - отвърна младата жена, после замълча и отпи от джина с тоника. - Всъщност е ужасно.

- Виж ти! Пък на мен тамошните жители винаги са ми се стрували доста дружелюбни - рече Хамилтън.

- Да, не местните жители, а друг ни развали настроението - отвърна Дафни.

- Трентам ли?

- То се знае!

- Не е ли получил писмото ти?

- Получил го е, но оттогава, подполковник, са се случили доста неща. Сега наистина съжалявам, че не се вслушах в съвета ви и не преписах дума по дума вашето писмо, с което да го предупредя, че ако ме попитат, ще бъда длъжна да потвърдя как именно Трентам е баща на Даниъл.

- Но защо? Защо сте размислили и не сте пратили писмото в първоначалния му вид?

Дафни изпи на един дъх джина.

- Извинявайте, подполковник, но имах нужда от това. И така, когато ние с Пърси пристигнахме с Пуна, първото, което командващият Ралф Форбс ни каза, бе, че Трентам е напуснал полка.

- Е, това го разбрах и от писмото ви. - Хамилтън остави вилицата и ножа. - Но защо - ето какво искам да знам.

- Както Пърси разбра по-късно, заради проблем с жената на коменданта, никой обаче не искаше да ни каже повече подробности. Темата очевидно е табу... офицерите отказват да разговарят за нея в клуба.

- Ах, негодникът му с негодник! Само да ми...

- Напълно съгласна съм с вас, подполковник, но нека ви предупредя - това не е най-лошото.

Хамилтън поръча още един джин с тоник за своята гостенка и уиски за себе си, после Дафни продължи: