Unknown

Подполковникът се забавляваше искрено, докато гледаше как Чарли снове от магазин на магазин и се опитва да държи под око целия персонал, като същевременно се мъчи да насочи силите си към магазините, които не носеха добра възвращаемост на вложените в тях средства. Но пред каквито и проблеми и трудности да се изправяше, Чарли не бе в състояние да устои на изкушението поне за малко да застане зад щанда в магазина за плодове и зеленчуци, който си оставаше негова гордост и радост. Всеки ден Боб Мейкинс отпускаше на своя шеф по един час, през който той да си представя, че отново стои на ъгъла на Уайтчапъл Роуд и свалил сакото и запретнал ръкави, продава стоката върху сергията на дядо си.

- Четвъртинка домати, малко зелен фасул и обичайната половинка моркови, госпожо Саймъндс. Не съм пропуснал нищо, нали? - попита и този път Чарли.

- Не, не. Много ви благодаря, господин Тръмпър. Как е жена ви?

- Никога не се е чувствала по-добре.

- Кога чакате детето?

- Ако се вярва на лекаря, след около три месеца.

- Напоследък не ви заварвам често зад щанда в магазина.

- Обслужвам само важните клиенти, слънчице - отвърна Чарли. - В края на краищата вие сте сред първите ми постоянни клиенти.

- Така си е. Сключихте ли сделката за жилищните сгради, господин Тръмпър?

Чарли тъкмо връщаше рестото на госпожа Саймъндс и бе доста изненадан от въпроса и, което не успя да прикрие.

- Жилищните сгради ли?

- Да, господин Тръмпър. Карето от двайсет и пети до деветдесет и девети номер.

- Защо питате, госпожо Саймъндс?

- Защото не само вие проявявате интерес към тях.

- Откъде знаете?

- Знам, защото миналата неделя сутринта видях младеж, който стоеше с връзка ключове пред входа на жилищата.

Чарли се сети, че семейство Саймъндс живее в другия край на улицата, точно срещу главния вход на жилищните сгради.

- Имаше ли още някой освен младежа?

- Да. Видях как пред входа спира кола, но после мъжът ми реши, че неговата закуска е по-важна от моето любопитство, та не забелязах кой слиза от автомобила.

Чарли продължи да гледа втренчено госпожа Саймъндс, докато тя взимаше покупките. После му махна бодро за довиждане и излезе от магазина.

Въпреки бомбата, пусната от госпожа Саймъндс, и усилията на Сид Рексол да го спре Чарли продължи да обмисля следващата покупка. Благодарение на бдителността на майор Арнолд, съчетана с вътрешната информация на господин Краудър и заемите, отпускани от господин Хадлоу, в края на юли младежът купи още един магазин - този път на номер трийсет и девет, за дамско облекло. На заседанието на управителния съвет през август Беки предложи майор Арнолд да бъде повишен в заместник изпълнителен директор, който да отговаря за Челси Терас и за всичко, което става на улицата.

От известно време Чарли се нуждаеше отчаяно от още един чифт очи и уши и понеже Беки по цял ден бе на работа в „Сотби“, Арнолд бе започнал да изпълнява безупречно тази задача. Радостен, подполковникът помоли Беки да отрази в протокола, че заседанието потвърждава назначението на майора. Продължиха да разглеждат спокойно точките в дневния ред, докато Хамилтън не попита:

- Други въпроси?

- Да - отвърна Чарли. - Какво става с жилищните сгради?

- Както ми наредихте, предложих цена от две хиляди лири стерлинги - отвърна Краудър. - Посредникът обеща да препоръча на клиентите да приемат, но още не съм сключил сделката.

- Защо? - учуди се Чарли.

- Защото днес сутринта Савил звънна да ми съобщи, че за имота са предложили цена, много по-висока, отколкото са очаквали, нещо, за което трябвало да известя управителния съвет.

- Да, трябва да бъдем в течение - съгласи се Чарли. - Но колко са предложили? Ето това ме вълнува.

- Две хиляди и петстотин лири стерлинги - уточни Краудър.

Всички около заседателната маса мълчаха дълго.

- Как, по дяволите, смятат да си върнат такова вложение! - възкликна накрая Хадлоу.

- Не могат да си го върнат - рече Краудър.

- Предложи три хиляди лири стерлинги.

- Моля? - подвикна председателят на управителния съвет и всички се извърнаха към Чарли.

- Казах, предложи им три хиляди лири стерлинги - повтори младежът.

- Но само преди няколко седмици стигнахме до единодушното мнение, че две хиляди лири са прекалено много - напомни Беки. - Как така апартаментите изведнъж са поскъпнали толкова много?

- Те струват точно толкова, колкото си готов да броиш за тях - отвърна мъжът и. - Затова нямаме избор.

- Но, господин Тръмпър... - намеси се Хадлоу.

- Ако накрая изкупим всички имоти по улицата, но не успеем да се сдобием с тези сгради, всичко, за което съм работил, ще отиде на вятъра. Нямам намерение да залагам на карта всичко това само заради някакви си три хиляди, или както го виждам аз, за петстотин лири стерлинги.

- Да, но можем ли точно сега да си позволим такава голяма сума? - попита подполковникът.

- Пет от магазините са на печалба - напомни Беки, след като провери отчетите. - Два са изравнили приходите и разходите и само един продължава да работи на загуба.