Unknown

- Но нали работим с господин Краудър?

- Той вероятно ще се почувства по-съпричастен, ако е в управителния съвет - натърти Хамилтън, при което младежът се свъси. - Разбирам какво ти е - продължи подполковникът. - Ти тук си господарят и смяташ, че не ти трябват чужди хора, които да ти казват какво да става в „Тръмпър“. Но дори и да учредим акционерно дружество, ти пак ще имаш решаващата дума, понеже всички акции ще бъдат на твое име и на името на Беки и активите ще ти принадлежат. Затова пък ще имаш допълнителното предимство да се ползваш от съветите на членовете на управителния съвет.

- Заради които само ще се охарчваме и няма да мога да наложа своите решения - те винаги могат да гласуват срещу мен - допълни Чарли. - Не ми трябват натрапници, които да ме учат на ум и разум.

- Няма да се получи така, ще видиш - взе да го убеждава Беки.

- Лично аз не съм убеден, че изобщо ще се получи.

- Чарли, я се чуй какви ги дрънкаш! Говориш като някой лудит.

- Дали да не гласуваме? - предложи подполковникът, за да поуталожи страстите. - Така ще видим кой какво мисли.

- Да гласуваме ли? За какво ни е да гласуваме? Магазините са мои.

Беки вдигна очи.

- На двамата са, Чарли, а и подполковникът си е заслужил правото да има мнение.

- Извинявай, подполковник, не исках да...

- Знам, знам, Чарли, но Беки е права. Ако искаш да осъществиш дългосрочните си цели, безспорно ще опреш и до помощта на други хора. Просто е невъзможно да осъществиш със собствени сили такава мечта.

- А с натрапници ще я осъществя ли?

- Гледай на тях като на помощници - натърти Хамилтън.

- И така, за какво гласуваме? - попита нацупен младежът.

- Някой трябва да предложи да превърнем дружеството с ограничена отговорност в акционерно дружество - започна Беки. - Ако приемем предложението, можем да поканим подполковника за председател на управителния съвет, а той на свой ред ще назначи теб за изпълнителен директор, а мен - за отговорен секретар. Смятам, че господин Краудър също трябва да бъде поканен в управителния съвет, а също някой представител на банката.

- Както виждам, помислила си за всичко - отбеляза Чарли.

- В случай че си забравил, драги ми господин Тръмпър, такава ни беше първоначалната уговорка - натърти Беки.

- Все пак не сме „Маркс и Спенсър“³¹.

- Още не сме, но някой ден ще мерим ръст и с тях - усмихна се подполковникът. - Нали самият ти, Чарли, ни научи да мислим по този начин!

- Знаех си аз, че пак ще изкарате мен виновен.

- И така, предлагам да учредим акционерно дружество - прекъсна го Беки. - Кой е „за“?

Тя и подполковникът вдигната ръка, Чарли се подвоуми-подвоуми и от немай-къде също гласува „за“, след което подвикна:

- И сега какво?

- Другото ми предложение - подхвана Беки - е пръв председател на нашия управителен съвет да бъде подполковник сър Данвърс Хамилтън.

Този път Чарли веднага вдигна ръка.

- Благодаря - рече военният. - Първото, което ще направя като председател, е да назнача господин Тръмпър за изпълнителен директор, а госпожа Тръмпър - за отговорен секретар на акционерното дружество. С ваше разрешение ще разговарям с господин Краудър и може би с господин Хадлоу, за да привлечем и тях в управителния съвет.

- Съгласни сме - отсече Беки, която продължаваше да води трескаво протокол на заседанието и се опитваше да не пропуска нищо.

- Други въпроси? - попита подполковникът.

- Предлагам, господин председателю, да определим датата на първото заседание на управителния съвет - откликна Беки.

- На мен ми е удобно, когато кажете - рече Чарли. - Едно е сигурно, така и няма да успеем да се съберем всички, освен ако не насрочим, разбира се, заседанието за четири и половина сутринта. Така поне ще разберем кой наистина работи.

Подполковникът прихна.

- Ето още един начин да си приемаш решенията, без ние дори да сме разбрали за тях. Но нека те предупредя, Чарли, един човек още не е кворум.

- Кворум ли?

- Да. Най-малкият брой хора, необходими, за да се приеме дадено решение - обясни Беки.

- Доскоро кворум си бях аз - отбеляза натъжен младежът.

- Така вероятно е било и с господин Маркс, преди да се запознае със Спенсър - подсмихна се Хамилтън. - Дайте да насрочим първото заседание точно след месец.

Беки и Чарли кимнаха.

- А сега, ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.

- Има, има - обади се младата жена. - Но това едва ли е за протокола.

- Имаш думата - подкани озадачен председателят.

Беки се пресегна през масата и хвана Чарли за ръката.

- Това е за графа „Непредвидени разходи“ - подхвана тя. - Чакам дете.

Чарли направо онемя - за пръв път тази вечер. Накрая подполковникът попита дали им се намира бутилка шампанско.

- Опасявам се, че не - отвърна Беки. - Чарли не разрешава да пазарувам в магазина за алкохолни напитки, докато не го купим.

- Правилно! - одобри Хамилтън. - В такъв случай хайде у нас - рече той, след което стана и си взе чадъра. - Тъкмо и Елизабет да се включи в празненството. Обявявам заседанието за закрито.

След малко тримата вече бяха на улицата. Точно тогава пред тях изникна пощальонът, който понечи да влезе в магазина, после обаче видя Беки и и подаде писмо.