Unknown

- В края на миналата седмица посетих Асхърст и майор Трентам ми показа писмото, с което Гай обяснява на майка си защо се е видял принуден да напусне Кралския стрелкови полк. Твърди, че го е направил, защото вие сте писали на полковник Форбс и сте натопили Гай, че именно от него е заченала „една уличница от Уайтчапъл“. Видях с очите си думите - точно това е написал.

Подполковникът се вбеси дотолкова, че страните му пламнаха.

- „А времето доказа по безспорен начин, че баща на детето е Тръмпър.“ Ето какво разпространява Трентам.

- Този човек няма ли съвест?

- Явно не - потвърди Дафни. - По-нататък пише в писмото до майка си, че Чарли Тръмпър ви е наел, за да си държите устата затворена. Точният израз, който е употребил, е „купил го е за трийсет сребърника“.

- Заслужава да го скъсам от бой.

- С вас ще се съгласи дори майор Трентам. Но аз се страхувам не толкова за вас или за Беки, а за самия Чарли.

- Защо?

- Преди да си тръгнем от Индия, Трентам и Пърси отидоха сами в офицерския клуб и там Трентам се заканил, че Тръмпър ще съжалява за това до края на живота си.

- За какво? В какво го обвинява?

- Пърси задал същия въпрос и Гай отвърнал, че Тръмпър ви е подкупил, за да разчисти стари сметки.

- Не е вярно!

- Пърси казал същото, но онзи не искал и да чуе.

- Какво все пак е имал предвид? Какви „стари сметки“?

- Нямам представа. По-късно същата вечер обаче Гай току ме подпитваше за някаква картина с нарисувани на нея Богородица и Младенец.

- Тази, която е в стаята на Чарли ли?

- Същата. Когато накрая изплюх камъчето и си признах, че съм я виждала, Гай престана да говори за нея.

- Очевидно съвсем е обезумял.

- Видя ми се доста разумен - възрази младата жена.

- Пак добре, че е в Индия - така разполагаме с още малко време, за да обмислим какво да правим.

- Опасявам се, че времето наистина е съвсем малко - вметна Дафни.

- Защо?

- Защото госпожа Трентам ми каза, че очаква Гай да се прибере през следващия месец.

След обяда с Дафни подполковникът се върна на Трегънтър Роуд. Когато икономът му отвори, Хамилтън направо не можеше да си намери място от яд, но още не знаеше какво да предприеме. Слугата му съобщи, че в кабинета го чакал някой си господин Краудър.

- Краудър ли? Какво иска? - изпелтечи тихо подполковникът, после оправи една гравюра с пейзаж от остров Скай, която бе климнала върху стената, и се отправи към кабинета.

- Добър ден, господин председателю - поздрави Краудър и стана от стола на подполковника. - Заръчахте да ви докладвам веднага щом узная нещо ново за жилищните сгради.

- А, да - рече военният. - Сключи ли сделката?

- Не, сър. Както ми беше поръчано, съобщих в „Савил“, че предлагаме три хиляди лири стерлинги, после обаче, след около час, оттам ми се обадиха да ми известят, че другият кандидат за сградите е готов да даде четири хиляди.

- Четири хиляди ли! - направо не повярва Хамилтън. - Но кой би могъл да...

- Заявих, че не можем да се състезаваме с такава сума и дори попитах дискретно кой е другият клиент. Посредниците отвърнаха, че не било тайна кого представляват. Реших, че съм длъжен, господин председателю, да ви съобщя незабавно, тъй като лично на мен името „госпожа Трентам“ не ми говори нищо.

Ч А Р Л И

1919-1926

19.

Докато седях сам на пейката на Челси Терас и гледах магазина със сенник, на който пишеше „Тръмпър“, в съзнанието ми изникнаха хиляди въпроси. После видях Дебелата фукла - по-точно, стори ми се, че е тя, защото по време на отсъствието ми бе станала жена. Къде се бяха дянали плоската гръд, тънките като клечки крака, да не говорим пък за сипаничавото лице? Сигурно щях да се усъмня, че е тя, ако не бяха блесналите и кафяви очи.

Влезе право в магазина и заговори с мъжа, който се държеше като управител. Видях как той клати глава, после Фуклата се обърна към двете момичетата зад щанда, които сториха същото. Сви рамене, отиде при касата и се зае да брои дневния оборот.

Цял час преди да се появи Беки, бях наблюдавал управителя и да ви призная, той се справяше доста добре, макар вече да бях забелязал доста дребни нещица, които можеха да се направят, та продажбите да се увеличат: щандът например можеше да се премести в дъното на магазина, а отпред на тротоара можеха да се сложат няколко щайги с плодове и зеленчуци, които да примамват купувачите. „Човек трябва да си рекламира стоката, вместо да стои със скръстени ръце и да чака хората да я видят“, все повтаряше навремето дядо. Въпреки това продължих да седя търпеливо на пейката, докато продавачите не се заеха да опразват рафтовете и да се готвят да затварят.

След няколко минути Беки излезе на улицата и започна да се озърта, все едно чакаше някого. Младежът, който сега държеше катинар и ключ, също излезе от магазина и кимна по посока към пейката, на която седях. Беки за пръв път погледна към мен.

Още щом ме видя, аз скочих и притичах през улицата. Известно време и двамата мълчахме. Идеше ми да я прегърна, накрая обаче само се здрависахме, и то доста хладно, и аз попитах:

- Та какво става тук?