Unknown

- Научавам нови и нови неща - призна младата жена. - Мисля да остана там възможно най-дълго. Изкарах една година в отдел „Стари майстори“ - допълни тя. - Сега се опитвам да си издействам да ме прехвърлят в отдел „Модернисти“, или, както ги наричат напоследък, „Импресионисти“. Иска ми се да науча възможно най-много, докато се усетят какво всъщност съм намислила. Ходя на всички търгове, като се почне от разпродажбите на сребърни прибори за хранене и се стигне до търговете на стари книги, и предпочитам, ако е възможно, да не бързаме с галерията на номер едно.

- Но ако и тази година Фодъргил е на загуба, Беки, ти си ни единствената надежда. Ами ако галерията най-неочаквано бъде обявена за продан?

- Вероятно ще се справя. Вече съм набелязала един човек, от когото ще излезе много добър управител. Саймън Матюс. Работи в „Сотби“ от дванайсет години, но е разочарован, защото, стане ли дума за повишение, вечно го подминават. Има и един много буден млад стажант, там е от около три години, според мен от следващото поколение ще бъде сред най-изявените специалисти по търгове с произведения на изкуството. Само две години по-млад е от сина на председателя на управителния съвет и ми се струва, че на драго сърце ще дойде при нас, стига да му направим добро предложение.

- От друга страна, за нас сигурно е по-изгодно Беки да остане в „Сотби“ възможно най-дълго - намеси се пак Чарли. - Господин Краудър споменава още един проблем, на който ще се натъкнем в близко бъдеще.

- Какъв? - попита подполковникът.

- На страница девета от доклада си Краудър изтъква, че не след дълго за продан вероятно ще бъде обявена цяла част от Челси Терас, от номер двайсет и пети до номер деветдесет и девети - там има само жилищни сгради, в една от които Дафни и Беки живееха допреди две години. Сега са собственост на благотворителна организация, която не е доволна от възвращаемостта на вложението и заради това - поне според Краудър - обмисляла дали да не ги продаде. С оглед на дългосрочния ни план вероятно е разумно да закупим час по-скоро цялото каре, вместо да рискуваме и да чакаме с години - след време ще се наложи да се бръкнем много по-дълбоко, не е изключено дори изобщо да не ни е по джоба да купим сградите.

- Трийсет и осем жилища - рече подполковникът. - Как смята Краудър, колко ще им искат?

- Някъде около две хиляди лири стерлинги. Сега-засега печалбата от тях е едва двеста и десет лири стерлинги годишно, което надали покрива и ремонтите, и разходите по поддръжката. Ако обявят имота за продан и успеем да го купим, Краудър препоръчва да не го даваме под наем за повече от десет години, при това в празните жилища да пускаме само служители от посолствата и чужденци, които, ако ги помолиш, се изнасят веднага и не създават неприятности.

- И какво излиза, печалбата от магазините ще отиде за жилищата - вметна Беки.

- Опасявам се, че да - потвърди мъжът и. - Но с повечко късмет ще ми отнеме две, най-много три години да ги изкарам на печалба. Не забравяйте и че ако се стигне до продажба, представителите на благотворителната организация ще оформят книжата най-малко три години.

- Все пак при сегашната ни задлъжнялост вероятно ще се наложи да обядваме отново с Хадлоу - намеси се подполковникът. - Но ако искаме да се сдобием с жилищата, надали имам друг избор. Може би дори ще бъде по-добре да поговоря в клуба с Чъби Дъкуърт. - Хамилтън замълча. - За да сме справедливи към Хадлоу, трябва да отбележа, че и той предложи две-три хубави идеи, които си заслужава да обсъдим, затова съм ги вписал като следваща точка в дневния ни ред.

Беки спря да пише и вдигна очи.

- Като начало ще кажа, че Хадлоу е повече от доволен от отчетите ни за първите две години, въпреки това предлага с оглед на дълговете и данъците, които ни се събира да плащаме, да се откажем от дружеството с ограничена отговорност и да регистрираме акционерно дружество.

- Ама защо? - учуди се Чарли. - Какво ще спечелим?

- В Камарата на общините току-що приеха нов финансов закон - поясни Беки. - Промяната в данъчните закони ни е само добре дошла, защото сега се отчитаме за седем различни магазина, за всеки от които плащаме съответните данъци. Ако ги обединим в акционерно дружество, ще приспаднем от печалбата на бакалията и месарницата загубите от шивачницата и железарията, така данъчното ни бреме ще намалее. Особено изгодно е в лоши години.

Вижда ми се разумно - отбеляза Чарли. - Дайте да го направим.

- Не е чак толкова просто - отвърна подполковникът, след което намести монокъла. - Като начало, ако регистрираме акционерно дружество, господин Хадлоу ни съветва да назначим в управителния съвет още няколко души и те да отговарят за области, в които ние почти нямаме професионален опит.

- Защо да го правим? - тросна се Чарли. - Само това оставаше, да допуснем външни хора, които да ни се месят.

- Разрастваме се прекалено бързо, Чарли. Вероятно ще имаме нужда от още хора, които да ни съветват и да притежават опит и познания, с каквито ние не можем да се похвалим. Добър пример за това е покупката на жилищните сгради.