Unknown

- Чудесно - съгласи се Насим. - Някоя и друга годинка зад решетките ще му дойде добре. Така де, Ели е от малцината членове на семейството, които още не са били задържани по волята на Негово величество.

Чарли се стараеше да прекарва поне два-три часа седмично с Том Арнолд, за да не губи връзка с Челси Терас. Волю-неволю Том бе принуден да докладва, че фирма „Тръмпър“ постоянно е на загуба и той е трябвало да затвори пет от магазините, а други четири да закове с дъски - това натъжи Чарли, защото съвсем наскоро Сид Рексол му беше писал, че е готов да му продаде всички магазини на задругата, както и разрушената при бомбардировките пивница на ъгъла, и то за шест хиляди лири стерлинги общо, сума, която според Рексол самият Чарли му е предлагал навремето. Както кръчмарят напомняше във второ писмо до Арнолд, единственото, което Чарли трябвало да стори, било да подпише чека.

Чарли прочете договора, приложен от Рексол, и каза:

- Давах му тези пари много преди да избухне войната. Върни му книжата. Сигурен съм, че догодина по това време той ще предлага същите магазини най-много за четири хиляди лири стерлинги. Но гледай да не го дразниш, Том.

- Няма да е лесно - отвърна изпълнителният директор. - Откакто „Мускетарят“ бе разрушен от бомба, Сид отиде да живее в Чешир. Отворил е кръчма в някакво селце на име Хатъртън.

Наложи се Чарли да се раздели с Том и да замине за Саутхамптън - беше пристигнала първата пратка ориз от Халил. Момичетата бяха отишли с камионите да натоварят чувалите, но директорът на пристанището отказвал да освободи стоката, понеже не му били представени нужните документи. На Чарли изобщо не му се биеше толкова път и той не смяташе да го прави всеки месец.

Когато пристигна на пристанището, установи, че профсъюзите не създават никакви спънки и са готови веднага да разтоварят от кораба цялата стока, а момичетата само чакат камионите да бъдат натоварени, за да потеглят.

Докато се черпеха с бира в местната пивница, Алф Редуд, водачът на докерите, предупреди Чарли, че председателят на управителния съвет на пристанището господин Симкинс е голям сухар и държи законът да се спазва до последната буква.

- Виж ти! - възкликна Чарли. - Тогава и аз ще спазвам буквите.

Плати сметката и отиде в сградата на управлението, където поиска да се срещне с господин Симкинс.

- Зает е - отсече секретарката, която дори не си направи труда да го погледне - лакираше си ноктите.

Чарли я подмина като хала и влезе в кабинета на Симкинс, където завари слаб плещивеещ мъж - седеше зад огромното писалище и тъкмо си топваше парчето сухар в чая.

- Вие кой сте? - подвикна директорът на пристанището, който толкова се стъписа, че си изпусна сухара в чая.

- Чарли Тръмпър. И съм тук, за да разбера защо не освобождавате ориза.

- Защото нямам право да го освободя - отвърна Симкинс и се опита да извади сухара, който плаваше в чашата. - От Кайро не съм получил никакви официални документи, а книжата, които сте ми изпратили от Лондон, не отговарят на изискванията - усмихна се той злорадо на Чарли.

- Да де, но ще минат доста дни, докато ви представя необходимите книжа.

- Това изобщо не ме вълнува.

- Ние сме във война, не знаете ли!

- Точно по тази причина се стремим да спазваме изискванията. Сигурен съм, че германците постъпват точно така.

- Пет пари не давам какво правят германците - тросна се Чарли. - Всеки месец през пристанището ви ще влизат един милион тона ориз и държа да го разпределям до последното зрънце възможно най-бързо. Ясен ли бях?

- Да, господин Тръмпър, но за да си получите ориза, трябва да представите изрядно оформени документи.

- Заповядвам ви да освободите незабавно ориза - подвикна за пръв път Чарли.

- Не е нужно да ми повишавате тон, господин Тръмпър, защото, както вече ви обясних, нямате право да ми заповядвате нищо. Намирате се в пристанището на Саутхамптън, което, както със сигурност знаете, не е на подчинение на Министерството на хранителната промишленост. На ваше място бих се върнал в Лондон, за да издействам нужните книжа.

Чарли си помисли, че е прекалено стар, за да удари тоя негодник, затова само вдигна телефонната слушалка от апарата върху писалището на Симкинс и каза на телефонистката да го свърже с един номер.

- Ама какво правите! - подвикна директорът на пристанището. - Това тук е моят телефон, нямате право да го използвате.

Чарли продължи да стиска слушалката и обърна гръб на Симкинс. След като чу гласа в другия край на линията, каза:

- Обажда се Чарли Тръмпър. Бихте ли ме свързали с министър-председателя?

Директорът на пристанището се изчерви, сетне пребледня като платно.

- Ама няма нужда... - изпелтечи той.

- Добро утро, господин министър-председателю - подхвана Чарли. - Намирам се в Саутхамптън. Заради трудностите с ориза, за които ви споменах снощи. Не искат да го освободят от пристанището. Не мога да изляза на глава с...

Симкинс заръкомаха трескаво като регулировчик, за да привлече вниманието на Чарли, после закима.

- Издействал съм всеки месец да пристигат по един милион тона, господин министър-председателю, а момичетата седят и...