Unknown

Бързо се убеди, че Селуин притежава остър като бръснач ум, и макар да нямаше голям опит, бе достатъчно да му кажеш нещо само веднъж, за да го разбере.

От флотата отпуснаха на Чарли и лична секретарка - Джесика Алън, която нямаше нищо против да се труди на същото работно време, както и шефът и. Чарли се запита как е възможно такова хубаво, умно момиче да няма личен живот, после обаче се запозна по-внимателно с досието и и разбра, че годеникът и - още момче, е загинал при Дюнкерк.

Бързо се върна към старите си навици и започна да идва в кабинета в четири и половина сутринта, още преди чистачките, за да прочете на спокойствие до осем часа вестниците.

Тъй като задачата, с която беше натоварен, бе изключително важна и той се ползваше с очевидната подкрепа на министъра, за него нямаше затворени врати. След месец почти всичките му подчинени се явяваха в пет сутринта, макар че, както личеше, единствен Селуин имаше сили да работи заедно с него и през нощта.

През първия месец Чарли не правеше друго, освен да чете доклади и да изслушва подробните отчети на Селуин с оценка на затрудненията, на които са се натъквали почти цялата предходна година, случваше се да се отбие и при министъра, за да изясни едно или друго, което не разбира.

През втория месец реши да обиколи всички големи пристанища, за да провери какво пречи на разпределението на храната, която понякога просто биваше оставяна да гние дни наред в складовете по доковете. Когато пристигна в Ливърпул, бързо установи, че напълно основателно храната няма предимство пред танковете и войската, когато те трябва да се прехвърлят от едно място на друго, затова поиска от министерството да осигури превозни средства, които да правят само едно - да разкарват из страната хранителните продукти.

Ултън изнамери отнякъде шейсет и два камиона, повечето от които, както призна самият той, били обявени от военните за негодни.

- Горе-долу като мен - усмихна се Чарли.

Министърът обаче не успя да осигури мъже, които да карат камионите.

- Щом няма мъже, господин министре, ми трябват двеста жени - подметна Чарли и въпреки безобидните закачки, които карикатуристите си правеха с шофьорките, бе необходим само месец, та броени часове след пристигането и в пристанищата храната да поема от доковете към всички точки на държавата.

Самите докери посрещнаха добре шофьорките, а профсъюзните водачи така и не разбраха, че Чарли разговаря с тях на един език, а в министерството - на съвсем друг.

След като отстрани пречките пред разпределението на хранителните продукти, той се натъкна на други две затруднения. От една страна, земеделците се оплакваха, че не са в състояние да произвеждат достатъчно храна, понеже въоръжените сили им взимали най-кадърните мъже, от друга, Чарли установи, че и вносът на продукти от чужбина е недостатъчен заради успешната кампания на германските подводници.

Той предложи на Ултън две решения:

- Осигурихте ми момичета, които да карат камионите, сега трябва да ми намерите и млади жени, които да работят на полето - рече му той. - Този път ми трябват пет хиляди - това е броят на хората, които според самите земеделци не им достигали.

На другия ден Ултън даде интервю пред Би Би Си и призова страната да намери момичета, които да работят по фермите. През първите двайсет и четири часа молби подадоха петстотин млади жени и до два месеца и половина Ултън осигури петте хиляди момичета, поискани от Чарли, който обаче не започна да отпраща желаещите, докато броят на записалите се доброволки не достигна седем хиляди - това вече накара председателят на Националния съюз на земеделците да грейне в усмивка.

Колкото до вноса на хранителни продукти Чарли посъветва Ултън да замени картофите, които все не достигаха, с ориз.

- Но откъде ще го купим този ориз? - завайка се министърът. - Пътуването до Китай и Далечния изток е твърде опасно.

- Знам, знам - увери го Чарли. - В Египет познавам доставчик, който всеки месец е в състояние да ни осигури един милион тона.

- Можем ли да разчитаме на него?

- Разбира се, че не. Но брат му и досега работи в Ист Енд, ако го изселим за някой и друг месец, все ще се споразумея със семейството му.

- Ако пресата надуши какво сме намислили, жив ще ме одере.

- От мен няма да научи, господин министре.

На другия ден Ели Халил се озова в затвора „Брикстън“, а Чарли замина със самолет за Египет, за да сключи с брат му сделка за един милион тона ориз месечно, всъщност заделени за италианците.

Споразумя се с египтянина половината доставки да се плащат в лири стерлинги, а другата половина - в пиастри, а също, ако доставките пристигат навреме, в Кайро да не се появяват никакви документи за тях. Чарли заплаши Насим Халил, че ако не изпълни това условие, египетските власти ще научат всичко за сделката.

- Справедливо е, Чарли, но ти всъщност винаги си бил много точен. А брат ми Ели? - попита египтянинът.

- В края на войната ще го освободим, но само ако оризът пристига навреме.