Unknown

- Яйце по шотландски⁵² и халба от най-хубавата горчива бира. И внимавай да не ме излъжеш в грамажа! - ухили се Чарли и остави куфарчето отстрани до себе си.

- Божичко, кой вятър те е довял чак тук, Тръмпър! - възкликна Сид, след като се провикна през рамо:

- Едно яйце по шотландски, Хилда, и ела, моля ти се, да видиш кой ни е дошъл на крака.

- Отивам на конференция на земеделците в Карлайл - обясни Чарли. - Викам си, защо да не се отбия и да не изпия една бира със стария си приятел!

- Много мило, много мило - рече Сид и сложи върху тезгяха халбата горчива бира. - Напоследък четем често за теб по вестниците и колко си допринесъл заедно с лорд Ултън за победата ни във войната. Това е то, вече си ни знаменитост!

- Министър-председателят ми възложи важна работа - потвърди Чарли. - Дано допринасям с нещо - добави той с надеждата, че думите му са прозвучали достатъчно високо- парно.

- Ами магазините, Чарли? Вероятно не ти остава време за тях, кой ги движи?

- Арнолд, старае се човекът, но при тези обстоятелства се наложи да затворя пет, да не говорим пък за онези, които съм заковал с дъски. Между нас да си остане, Сид - сниши глас Чарли, - но ако в скоро време нещата не тръгнат на оправяне, и аз сигурно ще почна да търся купувач.

Жената на Рексол дохвърча с чинията с поръчката.

- Здравейте, госпожо Рексол - поздрави я Чарли, докато тя слагаше пред него яйцето по шотландски и салатата. - Радвам се да ви видя! Защо не дойдете да се почерпим с мъжа ви?

- Защо наистина да не го полеем! - възкликна Сид Рексол. - Имай грижата, Хилда! - рече той, после се надвеси съзаклятнически над тезгяха. - Да знаеш някой, който иска да купи магазините на задругата и кръчмата?

- Не бих казал - отвърна Чарли. - Ако не ме лъже паметта, Сид, искаше за „Мускетарят“ луди пари, а днес какво е пивницата - развалина! Да не говорим пък за магазините на задругата.

- Поисках ти шест хиляди лири стерлинги, мисля, че се разбрахме за толкова, но Арнолд каза, че вече не си проявявал интерес - напомни Сид точно когато жена му сложи пред тях на тезгяха още две халби и отиде да обслужи друг клиент.

- Така ли ти каза? - престори се на учуден Чарли.

- Ами да - потвърди кръчмарят. - Приех предложението ти за шест хиляди, дори ти пратих подписан договор - да го одобриш, но Арнолд ми върна книжата.

- Направо не мога да повярвам - затюхка се Чарли, - А ти бях обещал. Защо не се свърза направо с мен?

- Напоследък не е никак лесно да те открие човек - натърти Рексол. - Все пак вече си важна клечка, недостъпен си за такива като мен.

- Арнолд не е трябвало да ти връща книжата - бе категоричен Чарли. - Очевидно не е оценил колко много държа на старото ни приятелство. Извинявай, Сид, и помни - за теб винаги съм достъпен. Случайно да пазиш договора?

- Пазя го, разбира се, оставаше да не го пазя! - оживи се Рексол. - И от него ще се убедиш, че казвам истината.

Кръчмарят хукна нанякъде и остави Чарли да си пие на спокойствие бирата и да опитва яйцето по шотландски. След няколко минути се върна, сложи документите върху тезгяха и плесна с длан по тях:

- Ето, Чарли, сам виж.

Другият мъж зачете договора, който Арнолд му беше показал преди година и половина. Вече беше подписан със „Сидни Рексол“, а след думите „на вниманието на...“ бе посочена сумата от шест хиляди лири стерлинги.

- Трябваше само да се добавят датата и твоят подпис - взе да обяснява кръчмарят. - Познаваме се от толкова години, Чарли, не очаквах да постъпиш така.

- Както сам знаеш, Сид, кажа ли нещо, не се отмятам. Съжалявам, но изпълнителният ми директор очевидно не е знаел какво сме се разбрали.

Извади от джоба си портфейла, взе от него чековата книжка, написа на горния ред „Сид Рексол“, а отдолу „шест хиляди лири стерлинги“, после се подписа със замах.

- Мъж на място си, Чарли, винаги съм го твърдял. Нали, Хилда?

Госпожа Рексол закима радостно, а Чарли се усмихна, взе договора, прибра книжата в куфарчето и се ръкува с кръчмаря и жена му.

- Казвай колко ти дължа? - попита, след като пресуши и последната капка бира в халбата.

- Аз черпя - отвърна Рексол.

- Ама как така, Сид...

- Настоявам! То оставаше един стар приятел да си плаща в моята пивница! Казах ти вече, аз черпя, Чарли - повтори той точно когато телефонът иззвъня и Хилда Рексол отиде да вдигне.

- Е, време е да тръгвам - рече гостът. - Не искам да закъснявам за конференцията, а и довечера ми предстои да държа поредната реч. Радвам се, Сид, че свършихме работа.

Вече бе отишъл при вратата, когато госпожа Рексол дохвърча при тезгяха.

- Търси те някаква жена, Сид. Обажда се отдалеч. Представи се като госпожа Трентам.

Месеците минаваха и Чарли се справяше все по-добре и по-добре с възложената му задача. Никой директор на пристанище не беше сигурен кога точно той ще нахълта като фурия в кабинета му, никой доставчик не се изненадваше, ако Чарли му поискаше за проверка фактурите, а председателят на Националния съюз на земеделците мъркаше доволно всеки път, когато чуеше името му.