Unknown

- Войната, която трябваше да сложи край на всички войни.

- Да, и този път сбърка, нали? - подсмихна се Чърчил. - Но той си е бил политик. — Министър-председателят пак се подсмихна и продължи да чете. Най-неочаквано вдигна поглед. - Ала ние с теб, Тръмпър, имаме да играем далеч по- важна роля в тази война и не мога да допусна да си пилееш времето, като обучаваш новобранците в Кардиф как да боравят с минохвъргачки „Брен“.

„Излиза, че този хитрец е знаел още от самото начало“, рече си Чарли.

- Когато една нация е във война, Тръмпър - продължи министър-председателят, след като затвори папката, - хората си мислят, че победата е в кърпа вързана, стига да разполагаме с по-многочислена войска и с по-добро оръжие от врага. Но битките понякога се печелят или губят заради нещо, над което пълководците на полесражението нямат власт. Заради малко камъче, което понякога преобръща каруцата. Ето, днес създадох в Министерството на войната нов отдел, който да се занимава с разчитане на кодове и шифри. Отмъкнах от Кеймбридж двамата най-добри професори заедно с асистентите - да ни помогнат да излезем от затруднението. Те, Тръмпър, са неоценим коз, камъчето, за което ти споменах.

- Така си е, уважаеми господине - каза Чарли, макар да нямаше и представа за какво му говори Чърчил.

- Имам и други затруднения, Тръмпър, и според съветниците ми тъкмо ти си човекът, който ще предложи решение.

- Благодаря, уважаеми господине.

- Храната, Тръмпър, и по-важно, нейното разпределение. Доколкото разбрах от ресорния министър, лорд Ултън, запасите ни са на изчерпване. Не можем да организираме дори доставката на картофи от Ирландия. И така, една от най-големите трудности, пред които съм изправен сега, е как да напълня стомаха на народа, като същевременно воювам с врага и запазя пътищата за доставки отворени. Според министъра дори да пристигнела на пристанищата, храната не се разтоварвала със седмици, а накрая, дори и да я разтоварели, я откарвали не където трябва. За капак - продължи министър-председателят - селяните се оплакват, че не можели да си вършат работата както трябва, понеже, видите ли, сме мобилизирали най-добрите им работници и в замяна не сме им изпращали подкрепление. - Чърчил замълча, за да запали отново пурата. - И така, търся човек, който цял живот се е занимавал с това: купувал е, продавал е и е разпределял храна, човек, който знае що е тържище и когото ще уважават и производителите, и доставчиците. Накъсо, трябва ми човек като теб, Тръмпър. Ще те пратя при Ултън, да му бъдеш дясната ръка, да осигуряваш доставки на храна и да ги разпределяш така, че да стигат до когото трябва. За мен няма по-важна задача. Дано приемеш предизвикателството.

В очите на Чарли очевидно бе проблеснало желание да започне веднага, защото министър-председателят дори не си даде труда да изчака отговора.

- Чудесно, доколкото виждам, си схванал основното. Утре в осем сутринта се яви в Министерството на хранителната промишленост. В осем без петнайсет от вас ще дойде да те вземе кола.

- Благодаря, уважаеми господине - рече Чарли, но не сподели с министър-председателя, че ако автомобилът дойде в осем без петнайсет, шофьорът ще е закъснял с близо три часа.

- А, да, Тръмпър, произвеждам те бригаден генерал, за да ти имат страха.

- Предпочитам да си остана просто Чарли Тръмпър.

- Как така?

- Вероятно ще се наложи да бъда груб с някой генерал.

Министър-председателят извади пурата и прихна, после изпрати госта си до вратата.

- И, Тръмпър - допълни, като отпусна длан върху рамото му. - Ако ти трябва нещо, не се колебай, свържи се с мен. По всяко време на денонощието. Не си губя времето да спя.

- Благодаря, уважаеми господине - отвърна Чарли и заслиза по стълбите.

- Успех, Тръмпър. Постарай се да нахраниш хората.

Младото момиче от Женската спомагателна флотска служба изпрати Чарли до колата и му изкозирува. Макар все още да бе в сержантска униформа, го изненадаха, като му казаха да се качи отпред.

Той поиска от шофьора да го закара през Челси Терас в Литъл Болтънс. Запъплиха по улиците на Уест Енд и натъжен, Чарли видя, че повечето познати забележителности са силно повредени от „Луфтвафе“ - явно всички в Лондон бяха пострадали от бомбардировките на германците.

Беки отвори вратата и го притисна до себе си.

- Какво иска господин Чърчил? - гласеше първият и въпрос.

- А ти откъде знаеш, че съм бил при министър-председателя?

- От Даунинг Стрийт номер десет ми се обадиха да питат къде да те намерят. Та какво искаше?

- Търси човек, който редовно да го снабдява с плодове и зеленчуци.

Още от мига, когато се запознаха, Чарли хареса новия си шеф. Джеймс Ултън бе дошъл в Министерството на хранителната промишленост със славата на блестящ предприемач, но си призна чистосърдечно, че е твърде слаб в областта на Чарли, затова пък му каза, че може да разчита на категорична подкрепа.

Чарли получи просторен кабинет, разположен на същия етаж, на който беше и кабинетът на министъра, и четиринайсет подчинени, оглавявани от младия Артър Селуин, наскоро завършил Оксфордския университет.