Unknown

Без да губя и миг, седнах и написах на полковник Форбс дълго-предълго писмо: Гай явно не бе в положение да представи всички доказателства, до които бях успяла да се добера. Отново приложих препис от акта за раждане, та полковникът да разбере веднъж завинаги, че синът ми не е имал нищо общо с тая Салмън. Без всякакви угризения на съвестта добавих уточнението, че подполковник Хамилтън е назначен за председател на управителния съвет на магазините на Тръмпър, длъжност, за която със сигурност се полага някакво парично възнаграждение. Защо да крия, дългите листове със сведения, които господин Харис ми предоставяше всяка седмица, се оказаха изключително ценни.

За известно време животът се върна в обичайното си русло. Джералд беше погълнат от задълженията си в парламента, аз пък се занимавах с дреболии от рода на това да подбера църковен настоятел на новия свещеник и хората, с които ще играя бридж.

Работата обаче се оказа по-дебела, отколкото си мислех: съвсем случайно разбрах, че вече не сме в списъка на гостите, поканени на венчавката на Дафни Харкорт-Браун с маркиз Уилтшир. Е, да, Пърси нямаше да е никакъв маркиз, ако баща му и брат му не бяха пожертвали живота си на Западния фронт. Но от хора, присъствали на церемонията, разбрах, че подполковник Хамилтън и Тръмпърови са били и в „Сейнт Маргарет“, и на гощавката след това.

През това време господин Харис ме държеше в течение за Тръмпърови и за тяхната разрастваща се търговска империя. Да ви призная, никога не съм се вълнувала от търговски сделки, това бе свят, напълно чужд за мен. И все пак не спрях частния детектив, когато той се впусна да ми дава полезни сведения за противниците на Гай.

След няколко седмици получих от полковник Форбс бележка, с която той ми благодареше за писмото, но ако не броим това, не знаех нищо за несретите на Гай. Ето защо реших, че всичко е наред и че скалъпените небивалици на подполковник Хамилтън са получили презрението, което заслужават.

После една юнска сутрин следващата година мъжът ми Джералд беше повикан в Министерството на войната - той реши, че е свързано с някакви обичайни парламентарни дела.

Следобед се прибра най-неочаквано на Честър Скуеър и ме накара да седна и да изпия чаша голямо уиски, подир което каза, че имал да ми съобщава неприятни новини. Рядко съм го виждала толкова мрачен и се запитах какво ли толкова го е принудило да се върне вкъщи посред бял ден.

- Гай е напуснал полка - оповести свъсен Джералд. - Връща се в Англия веднага щом оформят книжата.

- Как така се връща? - изумих се аз.

- Не ми посочиха причина - отвърна мъжът ми. - Днес сутринта ме повикаха в Министерството на войната, при Били Кътбърт, който също беше навремето в нашия полк. Та той ми съобщи, че ако Гай не бил напуснал полка, са щели да го разжалват. Помоли да си остане между нас.

Докато чаках Гай да се прибере в Англия, отново прегледах най-внимателно всички предоставени от господин Харис сведения - колкото и дребни и незначителни да ми се струваха те, - за бързо разрастващата се империя на Тръмпър. Сред купищата страници, с които частният детектив ме отрупваше - безспорно за да оправдае чудовищното си възнаграждение, - се натъкнах на нещо, което, както подозирах, бе важно за Тръмпърови точно толкова, колкото за мен - доброто име на сина ми.

Поразпитах където трябва, една неделна сутрин огледах имота и в понеделник се обадих по телефона на посредническа фирма „Савил“, за да кажа, че съм готова да купя въпросния имот за две хиляди и петстотин лири стерлинги. По-късно същата седмица посредникът ме потърси, за да ми съобщи, че някой - както реших, Тръмпърови, - бил предложил три хиляди.

- Аз давам четири хиляди - оповестих и затворих.

По-късно същия следобед посредниците потвърдиха, че вече съм собственица на трийсет и седемте жилища, разположени на Челси Терас, от номер двайсет и пет до номер деветдесет и девет. Увериха ме, че веднага ще уведомят представителя на Тръмпър коя е новата му съседка.

23.

Един мразовит следобед на септември 1922 година, малко след като Гибсън бе вдигнал съдовете от следобедния чай, Гай Трентам се върна на Честър Скуеър номер деветнайсет. Майка му никога нямаше да забрави този случай, защото, когато синът и влезе в дневната, тя едва го позна. Госпожа Трентам тъкмо бе седнала да пише писмо, когато икономът оповести:

- Капитан Гай.

Тя се обърна и видя как синът и влиза в стаята и отива при камината, където застана разкрачен с гръб към жаравата. Впери изцъклени очи някъде пред себе си, но не каза нищо.

Госпожа Трентам бе благодарна, че този следобед съпругът и участва в прения в Камарата на общините и се очаква да се прибере чак след гласуването в десет вечерта.

Гай очевидно не се беше бръснал от няколко дни. Косата му плачеше за гребен, униформата, ушита само преди три години по поръчка в „Гийвс“, бе направо неузнаваема. Опърпаният младеж продължи да стои разтреперан, с гръб към огъня, после по едно време се обърна към майка си. Чак сега госпожа Трентам забеляза, че синът и държи под мишница пакет, увит в амбалажна хартия.