Unknown

- Представих и се като Фаулър, като ефрейтор Денис Фаулър, и обясних, че от известно време се опитвам да се свържа с Чарли. Знаех, че не си е у дома, само преди няколко минути го бях видял, че влиза в един от магазините си на Челси Терас. Камериерката ме изгледа подозрително и помоли да съм почакал в антрето, а тя щяла да се качи и да каже на госпожа Тръмпър, че съм тук. Така разполагах с достатъчно време да се промъкна в дневната и да взема картината от мястото, където Дафни бе споменала, че я е видяла. Излязох от къщата още преди да са се досетили защо изобщо съм идвал.

- Сега обаче ще се оплачат в полицията, че картината е изчезнала, и теб ще те задържат.

- Изключено - успокои я Чарли, после вдигна от масата пакета и се зае да маха амбалажната хартия, в която беше увит. - Последното, което Тръмпър би допуснал, е полицията да се добере до това.

Той подаде на майка си малкото маслено платно. Тя се взря в картината.

- Оттук нататък аз ще се занимавам с господин Тръмпър - каза госпожа Трентам без повече обяснения. Гай се усмихна за пръв път, откакто бе влязъл в къщата. - Сега обаче - продължи майка му - трябва да насочим вниманието си към по-важния въпрос - какво ще правиш в бъдеще. Още съм убедена, че мога да те уредя в Сити. Вече разговарях с...

- Няма да стане, мамо, знаеш го. Засега за мен няма бъдеще в Англия. Поне докато не бъде махнато позорното петно, което ми лепнаха. При всички положения не изгарям от желание да се размотавам из Лондон колкото да обяснявам на приятелките, с които играеш бридж, защо не съм с полка в Индия. Не, налага се да замина за чужбина, докато нещата се поуталожат.

- В такъв случай ми трябва малко време да помисля - отвърна майка му. - Ти се качи горе, вземи си вана и се обръсни, после се преоблечи в чисти дрехи. А аз ще реша какво да предприемем.

Веднага щом Гай излезе от помещението, госпожа Трентам се върна при писалището и заключи картината в долното ляво чекмедже. Прибра ключа в дамската си чанта и насочи вниманието си към по-неотложния въпрос: какво да направи, за да защити името на Трентам.

Докато гледаше през прозореца, в съзнанието и съзря план, който вероятно щеше да погълне доста от средствата и - и без това на изчерпване, - въпреки това обаче щеше да и осигури малко време, през което тя да изобличи Тръмпър като крадец и лъжец и да докаже, че синът и е невинен.

Спомни си, че в касата в спалнята и има всичко на всичко петдесет лири стерлинги, но от двайсетте хиляди лири, които веднага след сватбата баща и беше внесъл в банката, и бяха останали цели шестнайсет хиляди. „В случай че възникнат непредвидени обстоятелства“, и беше казал пророчески той.

Госпожа Трентам извади от чекмеджето лист хартия и нахвърли върху него списък. Знаеше прекрасно, че след като синът и напусне довечера Честър Скуеър, тя вероятно няма да го види скоро. След четирийсет минути погледна какво е написала:

50 лири стерлинги (в брой)

Сидни Макс Харис шинел

5000 лири стерлинги (чек)

„Бентли“

картина

квартален полицейски участък

Мислите и бяха прекъснати от Гай, който, след като се върна в дневната, приличаше малко повече на сина, когото госпожа Трентам помнеше. Намачканата униформа бе заменена с куртка и брич, лицето, макар и възбледо, бе гладко избръснато. Майка му сгъна листа хартия - вече бе решила какво точно трябва да се направи.

- А сега седни и ме слушай внимателно — подкани тя.

Гай Трентам излезе от къщата на Честър Скуеър малко след девет, около час преди баща му да се върне от Камарата на общините. Разполагаше с петдесет и три лири стерлинги в брой, както и с чек за пет хиляди лири, старателно прибран във вътрешния джоб. Беше обещал да пише на баща си веднага щом пристигне в Сидни и да му обясни защо е заминал направо за Австралия. Майка му се бе зарекла, че докато него го няма, ще стори всичко по силите си, за да изчисти петното върху доброто име на своя син, така че някой ден той да се върне в Англия и напълно оневинен, да заеме полагащото, му се място като глава на семейството.

Оная вечер само двама от слугите бяха видели капитан Трентам - господарката им нареди да не споменават на никого, че той е идвал, особено на съпруга и, в противен случай ще бъдат уволнени.

Последното, което госпожа Трентам трябваше да направи оная вечер, преди мъжът и да се е прибрал, бе да звънне по телефона в кварталния полицейски участък. Оплакването за кражбата бе прието от някой си полицай Ригли.

През седмиците, докато чакаше да получи писмо от сина си, госпожа Трентам не седеше със скръстени ръце. В деня, след като Гай отплава за Австралия, тя направи едно от редовните си посещения в хотел „Сейнт Агнес“ - отиде с увития наново пакет под мишница и го връчи на господин Харис, после му даде най-подробни напътствия.