Unknown

Въпросния ден в пет и нещо следобед съпругът ми се обади по телефона, за да съобщи, че не може да се измъкне от заседанието, и предложи подполковникът да отидел в Парламента. Обещах да направя каквото мога. След час сър Данвърс се появи на Честър Скуеър. Извиних се, обясних, че съпругът ми е бил възпрепятстван да дойде, и го убедих да предаде, каквото има да предава, на мен. Когато подполковникът ми съобщи, че госпожица Салмън чакала дете, аз, естествено, го попитах какво общо има това с мен или с Джералд. Той се поколеба само миг и отсече, че баща на детето бил Гай. Веднага си дадох сметка, че ако позволим тази долна клевета да напусне пределите на страната и дори да стигне до ушите на другите офицери в Пуна, това само ще подкопае неимоверно шансовете на сина ми за по-нататъшно издигане. Отхвърлих начаса подобни твърдения като нелепи и също толкова бързо показах на сър Данвърс вратата.

Няколко седмици по-късно, докато играехме бридж у Силия Литълчайлд, тя се изпусна, че след като била надушила как първият и мъж и изневерява, била наела частен детектив - някой си Харис, който да го следи. Щом чух това, вече не бях в състояние да се съсредоточа върху играта - за ужас на своята партньорка.

Прибрах се и веднага потърсих името в телефонния указател на Лондон. Намерих го веднага: Макс Харис, частен детектив, работил навремето в Скотланд Ярд, разследва всякакви случаи. Подвоумих се няколко минути и накрая взех слушалката, за да кажа на телефонистката да ме свърже с Падингтън 3720. Почаках доста дълго, докато вдигнат.

- Харис - изсумтя някой без повече обяснения.

- Детективското бюро ли е? - попитах аз - идеше ми, още преди онзи да е отговорил, да му затръшна телефона.

- Да, драга госпожо, детективското бюро е - отвърна вече по-ентусиазирано гласът.

- Както личи, може би ще имам нужда от услугите ви. Обаждам се от името на една приятелка - добавих доста притеснена.

- На приятелка, значи - рече гласът. - Да, разбира се. Дали да не се срещнем?

- Но нека не е в кантората ви - настоях аз.

- Напълно ви разбирам, драга ми госпожо. Удобно ли ви е утре в четири следобед в хотел „Сейнт Агнес“ на Бюри Стрийт?

- Да, удобно ми е - отговорих и тъкмо затворих, когато най-неочаквано се сетих, че онзи тип не ми знае името, а аз не знам как изглежда той.

Когато на другия ден отидох в „Сейнт Агнес“, ужасна тясна дупка веднага след Бромптън Роуд, минах няколко пъти по улицата, преди да се престраша да вляза във фоайето. На рецепцията се беше облегнал мъж на трийсет-трийсет и пет години. Изправи се веднага щом ме видя.

- Случайно да търсите господин Харис? - попита ме.

Кимнах, той побърза да ме заведе в кафенето, на маса чак в дъното. Едва след като седна срещу мен, се вгледах по-внимателно в него. Беше висок към метър и седемдесет и пет, бе набит, с тъмнокестенява коса и още по-тъмни мустаци. Беше облечен в кафяво карирано туидено сако и бледо-жълта риза, носеше тясна жълта вратовръзка. Тъкмо започнах да му обяснявам защо може би ще опра до услугите му, когато онзи започна да пука с пръстите първо на лявата, а сетне и на дясната ръка. Идеше ми да стана от масата и да си тръгна и вероятно щях да го направя, ако смятах, че ще намеря лесно по-приличен човек, който да изпълни задачата.

Наложи се и доста дълго да убеждавам Харис, че не възнамерявам да се развеждам. На оная първа среща му обясних възможно най-малко. Бях изумена, когато ми поиска чудовищното възнаграждение от пет шилинга на час, за да се заеме с разследването. Но реших, че нямам друг избор. Приех той да започне на другия ден и да се срещнем повторно след седмица.

От първия доклад на господин Харис научих, че според онези, които прекарват почти изцяло работното време в някаква кръчма на име „Мускетарят“ в Челси, баща на детето на Ребека Салмън бил Чарли Тръмпър и че ако го попитали ребром дали това отговаря на истината, той дори не опитвал да отрече. Сякаш за да го докаже, броени дни след раждането на детето те с госпожица Салмън се били оженили без излишен шум в гражданското на Челси.

Господин Харис обясни и че не е представлявало трудност да се сдобие с акта за раждане на детето. Той потвърждаваше, че Даниъл Джордж Тръмпър е син на Ребека Салмън и на Чарли Джордж Тръмпър, живеещи на Челси Терас номер сто четирийсет и седем. Направи ми впечатление и че момчето е кръстено на двамата си дядовци. В следващото писмо до Гай приложих и препис от акта за раждане. Съобщих му и някои дребни подробности за сватбата и че подполковник Хамилтън е бил назначен за председател на управителния съвет на „Тръмпър“, бях ги научила от Харис. Да ви призная, смятах, че съм приключила с въпроса.

След половин месец обаче получих писмо от Гай, което очевидно се беше разминало с моето. В него той обясняваше, че сър Данвърс е влязъл във връзка с командващия на полка полковник Форбс, който решил, че Гай е застрашен от съдебен иск за неспазено обещание, затова го изправил пред нещо като другарски съд, състоящ се от неколцина полкови офицери - да обяснява какви отношения е имал с госпожица Салмън.