Unknown

Два дни по-късно детективът потвърди, че портретът на Богородица и Младенеца е оставен в заложна къща „Бентли“, но няма да бъде продаван в продължение най-малко на пет години, когато залогът изтичаше. Харис връчи на клиентката си снимка на картината и квитанцията. Тя прибра снимката в дамската си чанта, но не си направи труда да попита детектива какво е станало с петте лири стерлинги, които са му дали за картината.

- Браво на вас - похвали го тя и остави чантата отстрани на стола. - Справяте се чудесно.

- Искате ли да насоча когото трябва в Скотланд Ярд към заложна къща „Бентли“? - попита Харис.

- В никакъв случай - рече госпожа Трентам. - Възлагам ви да проведете малко разследване за картината, преди да я е видял някой друг, а после, ако сведенията ми се окажат верни, платното ще бъде обявено за продан в „Сотби“.

24.

- Добро утро, уважаема госпожо. Извинявайте, че ви безпокоя - рече полицаят, когото Гибсън представи като инспектор Ричардс.

- Не се притеснявайте - отвърна госпожа Трентам.

- Всъщност се надявах да видя не вас, госпожо Трентам, а синът ви капитан Гай Трентам - обясни инспекторът.

- В такъв случай ви чака дълъг път, инспекторе.

- Не ви разбрах, драга ми госпожо.

- Синът ми - натърти домакинята - защитава интересите на семейството в Австралия, където е съдружник в голяма фирма за продажба на едър рогат добитък.

Ричардс не успя да прикрие изненадата си.

- И откога е там, уважаема госпожо?

- От доста време, инспекторе.

- По-точно?

- Капитан Трентам напусна Англия през февруари 1920 година и замина за Индия, за да изпълни дълга си към своя полк. Вероятно знаете, че за втората битка при Марна беше удостоен с Военен кръст. - Тя кимна към полицата над камината. Инспекторът наистина бе възхитен. - Той, разбира се, не е смятал никога да се посвещава на въоръжените сили - продължи домакинята, - тъй като открай време възнамерявахме да прекара известно време в колониите, а после да се върне и да поеме имотите ни в Баркшир.

- А идвал ли си е в Англия, преди да поеме задълженията си в Австралия?

- За съжаление не, инспекторе - отвърна госпожа Трентам. - Веднага след като напусна полка, замина направо за Австралия. Съпругът ми, който, както със сигурност знаете, е депутат от Западен Баркшир, ще потвърди точните дати.

- Надали се налага да го притесняваме, уважаема госпожо.

- А бихте ли ми казали защо изобщо търсите сина ми?

- Провеждаме разследване за кражбата на една картина в Челси.

Госпожа Трентам не каза нищо, затова детективът продължи:

- В квартала е бил забелязан човек, който отговаря на описанието на сина ви и е бил облечен в износен шинел. Надявахме се да ни помогнете в издирването.

- Кога е извършено престъплението?

- Миналия септември, уважаема госпожо, но тъй като картината и досега не е намерена, още разследваме случая...

Понавела глава, домакинята слушаше много внимателно.

- Доколкото разбрах обаче, собственикът на картината е решил да оттегли обвинението, ето защо в скоро време вероятно ще го минем към дело. Това вашият син ли е? - попита инспекторът и посочи снимката на Гай в парадна униформа върху страничната масичка.

- Да, той е, инспекторе.

- Не отговаря на описанието, което ни дадоха - отбеляза полицаят доста озадачен. - При всички положения, както подчертахте, по това време той очевидно е бил в Австралия. Желязно алиби.

Ричардс се усмихна мазно-мазно, ала изражението върху лицето на госпожа Трентам не се промени.

- Нали не намеквате, че синът ми е замесен по един или друг начин в кражбата? - попита тя хладно.

- Разбира се, че не, уважаема госпожо. Просто се натъкнахме на шинел, за който от шивашко ателие „Гийвс“ на Савил Роу потвърдиха, че са ушили на капитан Трентам. Носеше го възрастен войник, който...

- Значи сте намерили крадеца! - отсече презрително госпожа Трентам.

- Не бих казал, уважаема госпожо. Въпросният господин е само с един крак.

Домакинята отново не се размекна.

- В такъв случай ви предлагам да се обадите в полицейския участък на Челси - натърти тя. - Убедена съм, че те ще ви дадат повече подробности по случая.

- Но аз съм именно от полицейския участък в Челси! — възкликна още по-озадачен инспекторът.

Госпожа Трентам стана от канапето, отиде бавно при писалището, издърпа едно от чекмеджетата и извади лист хартия, който връчи на Ричардс. Той прочете написаното на него и се изчерви. Върна документа на госпожа Трентам.

- Извинявайте много, уважаема госпожо. Нямах представа, че сте се оплакали как същия ден шинелът е изчезнал. Веднага щом се върна в участъка, ще си поговоря с полицай Ригли, още е съвсем младичък. - Госпожа Трентам не прояви съпричастност към притесненията на инспектора. - Е, да не ви отнемам повече време - рече той. - Не ме изпращайте, тръгвам си.

Госпожа Трентам изчака да чуе как вратата се затваря след него, после вдигна телефонната слушалка и помоли да я свържат с един човек в Падингтън.

Поръча нещо на частния детектив и затвори.