Съвсем млад Гай бе повишен в капитан, а след втората битка при Марна беше удостоен с Военен кръст. Според някои не му провървя - при повечко късмет е щял да бъде предложен за Викториански кръст. Въздържах се и не изтъкнах, че подобно предложение трябва да бъде подкрепено с подписа на командващия частта, а тъй като тази длъжност се заемаше от Данвърс Хамилтън, лесно обяснение е защо към сина ми бе проявена такава несправедливост.
Малко след сключването на примирието Гай се върна и бе зачислен към полковия гарнизон в Хаунзлоу. Веднъж, докато той бе в отпуск, поръчах в „Спинк“ да гравират и върху Военния кръст, и върху умаленото копие на отличието инициалите му „ГФТ“. Междувременно, след като Джералд използва някои от връзките си, брат му Найджъл най-сетне бе приет в Кралската военна академия.
Сигурна съм, че докато беше в Лондон, Гай излизаше с момичета - то оставаше на неговата възраст да не излиза! - но бе наясно, че ожени ли се, преди да е навършил трийсет, това само ще подкопае шансовете му да се издигне в кариерата.
В края на седмицата водеше в Асхърст доста млади жени, аз обаче знаех, че не гледа сериозно на тях, пък и вече му бях харесала едно момиче от съседното село, което семейството ни познаваше отдавна. Нямаше титла, затова пък можеше да проследи родословното си дърво още от Нормандското нашествие. И още по-важно, от Асхърст чак до Хейстингс земите принадлежаха именно на родителите на девойката.
Ето защо Гай ме изненада много неприятно, когато в края на една седмица се появи заедно с момиче на име Ребека Салмън, което - направо не повярвах - по онова време живееше заедно с дъщерята на Харкорт-Браунови.
Както вече дадох да се разбере пределно ясно, не съм снобка. Но се опасявам, че госпожица Салмън е от момичетата, които, кой знае защо, изваждат на показ най-лошото у мен. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против хора, решили да се изучат. Всъщност дори подкрепям устрема им - стига той да е в разумни граници, - същевременно обаче човек няма право да си въобразява, че щом се образова, това автоматично му осигурява място в обществото. Просто не понасям хора, които се представят за нещо, което не са, а още преди госпожица Салмън да е стъпила в Асхърст, аз долових, че идва тук с една-едничка цел.
Всички разбрахме, че Гай е увлечен - госпожица Салмън беше точно от тези момичета. В края на следващата седмица, когато останахме за малко насаме, успях да предупредя Гай, че не бива да допуска такива като госпожица Салмън да му завъртят главата, понеже синът ми е чудесна примамка за момичета от простолюдието.
Гай само се засмя и ме увери, че нямал сериозни намерения спрямо щерката на фурнаджията. Пък и, както ми напомни, не след дълго заминаваше за Пуна, където щяха да прехвърлят полка му, така че и дума не можело да става за брак. Ала очевидно усети, че страховете ми не са се разсеяли, защото помисли, помисли и добави: „Вероятно ще ти бъде любопитно да научиш, мамо, че госпожица Салмън вече излиза с един сержант от полка, с когото са си лика-прилика.“
След половин месец Гай наистина доведе в Асхърст госпожица Виктория Баркли, много по-подходяща партия. Познавах майка и от години и ако момичето нямаше още четири сестри и баща - обеднял архидякон, след време вероятно щеше да бъде точно жена за сина ми.
Да ви призная, подир онзи злощастен случай Гай нито веднъж не спомена в мое присъствие името на Ребека Салмън и когато след няколко месеца замина за Индия, аз реших, че никога повече няма да чуя за тая никаквица.
Когато най-сетне завърши „Сандхърст“, Найджъл не последва Гай в полка, понеже през двете години в Кралската военна академия беше станало повече от ясно, че не е роден за воин. Джералд успя да го уреди във фирма с борсови посредници в Сити, където един негов братовчед бе старши съдружник. Защо да си кривя душата, онова, което от време на време научавах, не бе особено насърчително, аз обаче веднъж подметнах на братовчеда на Джералд, че рано или късно ще опра до услугите на човек, който да се погрижи за акциите на дядото на Найджъл, и момчето започна да се издига бавно в служебната йерархия.
Някъде след около половин година подполковник сър Данвърс Хамилтън пусна в пощенската кутия на Честър Скуеър номер деветнайсет онова писмо до Джералд. Веднага щом Джералд ми каза, че Хамилтън искал да си поговорят на четири очи, усетих, че се задават неприятности. През годините съм се срещала с мнозина бойни другари от полка на Джералд и знаех прекрасно как да изляза на глава с тях. От друга страна, в личните въпроси Джералд е твърде наивен и винаги дава на другия предимството на съмнението. Веднага проверих ангажиментите на съпруга си в парламентарната група в Камарата на общините за следващата седмица и уговорих сър Данвърс да ни посети в шест часа вечерта в понеделник - знаех прекрасно, че заради задълженията си в Камарата на общините Джералд ще се види принуден да отмени в последния момент срещата.