Тъмна любов

След това се изкашля, сякаш искаше да си вземе думите назад.

Тя вдигна глава и внимателно го погледна. В гласа му имаше нещо, което не можеше да разбере. Стори й се, че долавя в тона му болка.

Бъч прокара ръка през гъстата си, тъмна коса.

— Млъквам. Преди да съм те притеснил още повече.

Не откъсваше поглед от лицето й.

Очите му наистина са хубави, помисли си тя. Толкова топли. Усещаше в тях самота и копнеж. По нещо, което не може да има. Чувството й беше познато.

Човекът се засмя. Звук, който идваше дълбоко от гърдите му.

— Какво ще кажеш, ако се опитам да не те гледам? Така е добре — Бъч мушна ръце в джобовете на панталона си и се загледа в пода. — Виж. Не те зяпам. Изобщо не те гледам. Хей, това килимче е много хубаво. Забелязала ли си го преди?

Мариса се усмихна и се приближи.

— Мисля, че ми харесва начинът, по който ме гледаш — отново я погледна в лицето с бадемовите си очи. — Просто не съм свикнала — обясни тя. Вдигна ръка към шията си, но я отдръпна.

— Господи, не може да си истинска — каза тихо Бъч.

— Защо?

— Просто е невъзможно.

Тя се засмя.

— Е, истинска съм.

Той отново се изкашля и й отвърна с крива усмивка.

— Ще имаш ли нещо против, ако поискам да го докажеш?

— Как?

— Може ли да докосна косата ти?

Първата й мисъл бе да се отдръпне. Но защо? Не беше обвързана с никой мъж. Ако този човек иска да я докосне, защо да не му позволи?

При това май й се искаше да го направи. Наведе глава и част от косата й падна напред. Мислеше да му подаде да докосне един кичур. Не. Ще го остави да се приближи. И той го направи.

Протегна голямата си ръка и дъхът й секна, но Бъч не докосна падналите напред коси, а погали нежно с пръсти един кичур на раменете й.

Кожата й пламна, все едно беше допрял до нея запалена клечка кибрит. Чувството мигновено се разля по цялото й тяло, като че ли внезапно я беше хванала треска.

Какво е това?

Човекът отмести с пръст косата й и погали с ръка рамото й. Дланта му бе топла. Голяма и силна. Вдигна очи към него.

— Не мога да дишам — прошепна тя.

Бъч едва не падна.

Боже Господи, помисли си той. Тя го желаеше.

Невинното й удивление при докосването му беше по-хубаво от най-добрия секс, който някога бе правил.

Тялото му веднага се възбуди, ерекцията опъна джинсите му.

Не може да е истина, каза си той. Не беше възможно жена, която изглежда така и живее с тези момчета, да не е наясно с всички номера. И да не ги прилага в леглото.

Тя дишаше неравномерно. След това облиза устните си. Върхът на езика й беше розов.

Божичко.

Сигурно беше фантастична актриса. Или най-добрата проститутка, която е съществувала. Но когато го погледна, той беше готов да падне в краката й. Готов да вземе всичко, което му предлагаше.

Пръстът му се плъзна нагоре по шията й. Кожата й беше толкова нежна, толкова бледа, че се страхуваше да не би докосването му да я нарани.

— Тук ли живееш? — попита я той.

Тя поклати глава.

— Живея при брат ми.

Отговорът й го успокои.

— Това е добре.

Леко погали бузата й. Вгледа се в устните й.

Каква ли беше на вкус?

Очите му се сведоха към гърдите й. Опъваха корсажа на елегантната й рокля. Гласът й трепереше.

— Гледаш ме, сякаш си жаден.

О, Господи. Права беше. Гърлото му беше пресъхнало.

— А аз си мислех, че при хората не е така — каза тя.

Бъч присви вежди. Използваше думите по странен начин. Явно английският й беше втори език.

Пръстите му се плъзнаха към устните й, но той се спря, чудейки се дали няма да избяга, ако ги докосне. Вероятно, каза си той. Само за да продължи играта.

— Как ти беше името — попита тя. — Бъч, нали?

Той кимна.

— За какво си жаден, Бъч? — прошепна тя.

Той затвори очи и се отдръпна.

— Бъч? Нараних ли те?

Да, ако приемем, че неудържимото плътско желание е болка, помисли си той.

36

Рот стана от леглото и облече чисти кожени панталони и черна тениска.

Бет спеше дълбоко, обърната на една страна. Размърда се, когато той отиде при нея и я целуна.

— Качвам се горе — каза той и я погали по бузата. — Но няма да напускам къщата.

Тя кимна и целуна леко дланта му. След това отново потъна в оздравителен сън, от който така се нуждаеше.

Рот сложи тъмните си очила, заключи вратата след себе си и пое по стълбите. Осъзнаваше, че лицето му е цъфнало в глупава, доволна усмивка и че братята ще го скъсат от майтап. Но изобщо не му пукаше, по дяволите.

Имаше си вече истинска шелан. Щеше да се ожени. А те можеха да го целунат отзад.

Побутна картината и влезе в салона. Не можеше да повярва на очите си. Мариса, облечена в дълга кремава рокля. Ченгето, изправен пред нея, гали лицето й, потънал в самозабрава. Във въздуха край тях се усещаше чувствения аромат на секса.

В този момент в салона нахълта Рейдж с изваден кинжал, очевидно готов да разфасова човека, дръзнал да докосне жената, която смяташе за шелан на Рот.

— Махни си ръцете…

Рот му препречи пътя.

— Рейдж! Спри!

Рейдж спря. Бъч и Мариса се огледаха напрегнато. Рейдж се усмихна и подхвърли кинжала на Рот.