Тъмна любов

— Още не си минала през преобразяването. Макар че, не се знае. Възможно е и след това слънчевата светлина да ти понася. За вампирите, при които единият родител е човек, е различно. Вампирското може да не е толкова изявено — той отпи от чашата си и изтри устните си. — Но ти ще преминеш през процеса на преобразяване, а това показва, че кръвта на Дариъс е силна.

— Колко често ще трябва да… се храня?

— В началото доста често. Може би два, три пъти месечно. Но не се знае.

— След като ми помогнеш първия път, после как ще си намеря мъж, от който да пия…

Рот изръмжа и тя не се доизказа. Изразът на лицето му я накара да се свие на стола. Отново беше разгневен.

— Ще имам грижата да ти намеря някого — сега акцентът му се чувстваше по-силно от обикновено. — Дотогава ще използваш мен.

— Надявам се да не е за дълго — промърмори тя, като си мислеше, че няма да му е приятно да бъдат заедно толкова дълго време.

Той я погледна и изкриви уста.

— Нямаш търпение да срещнеш някой друг?

— Не, просто си помислих, че…

— Какво? Какво си помисли? — тонът му беше студен, както и погледа му, който й хвърли през тъмните очила.

Трудно й беше да изкаже гласно опасенията си, че Рот не желаеше да се обвърже с нея. Заболя я, макар да разбираше, че ще бъде по-добре без него.

— Аз… такова… Тор ми каза, че си кралят на вампирите. Предполагам, че си доста зает.

— Това момче трябва да се научи да си затваря устата.

— Значи е истина? Че ти си кралят?

— Не — рязко й отвърна той.

Все едно затръшна врата под носа й.

— Женен ли си? Искам да кажа, имаш ли си партньорка? Или може би две? — избъбри набързо Бет. И без това беше бесен. Едва ли би могла да го разгневи повече.

— Боже мой, не.

Е, това все пак беше нещо. Въпреки че беше ясно какво мисли той за взаимоотношенията с другия пол. Тя отпи от виното си.

— Има ли въобще жена в живота ти?

— Не.

— А от кого се храниш?

Последва дълго мълчание, което не беше обнадеждаващо.

— Имаше една.

— Имаше?

— Имаше.

— Докога?

— Доскоро — той сви рамене. — Никога не сме били близки. Не си подхождахме.

— А при кого ходиш сега?

— За Бога, ти наистина си репортер, а?

— При кого? — настоя тя.

Той я изгледа продължително. След това чертите на лицето му се смекчиха и цялата му агресия като че ли изчезна. Спокойно постави вилицата си в чинията, другата му ръка беше на масата с дланта нагоре.

— По дяволите.

Въпреки ругатнята му, въздухът наоколо сякаш омекна. В началото не повярва в промяната на настроението му, но той свали очилата си и потърка очи. Когато ги сложи отново, забеляза как гръдният му кош се разширява, сякаш събираше кураж.

— Господи, Бет, мисля, че искам това да си ти. Въпреки че няма да мога да бъда дълго с теб след преобразяването — той тръсна глава. — По дяволите, аз съм просто един тъп кучи син.

Бет примигна. При мисълта, че той ще пие от нея кръв, за да живее, усети сексуална възбуда.

— Но не се притеснявай — продължи той. — Това няма да стане. Бързо ще ти намеря друг мъж.

Той бутна чинията си, въпреки че едва беше изял половината.

— Кога се храни за последен път? — попита тя, припомняйки си борбата му с непосилната жажда.

— Снощи.

Почувства гърдите да я стягат толкова силно, сякаш белите й дробове бяха спрели.

— Но ти не ме ухапа.

— Стана, след като си тръгна.

Представи си го прегърнал друга жена. Когато посегна към чашата си, ръката й трепереше.

Охо. Скоростта, с която емоциите й се сменяха тази вечер, чупеше всякакви рекорди. Беше ужасена, после вбесена, а сега обезумяла от ревност. Чудеше се какво ли още я чака. Имаше чувството, че няма да е щастие.

26

Бет остави чашата с вино обратно на масата. Съжаляваше, че не може да се контролира по-добре.

— Не ти е приятно, нали? — тихо попита Рот.

— Кое?

— Че пия от друга жена.

Тя се засмя мрачно, презирайки себе си. Него. Цялото това положение.

— Искаш да ми натриеш носа, така ли?

— Не — той замълча за момент. — Но ми се иска да убия някого при мисълта, че някой ден зъбите ти ще се забият в кожата на друг мъж и ще поемеш неговата кръв в себе си.

Бет го погледна учудено.

Тогава защо не останеш с мен, помисли си тя.

Рот поклати глава.

— Не мога дори да си го помисля.

— Защо?

— Защото не можеш да бъдеш моя. Независимо от това, което ти казах преди.

Фриц влезе, разчисти масата и сервира десерта. Ягоди върху чиния с позлатени ръбове, заедно с шоколадов сос, както и малка бисквитка.

В друг случай Бет би омела чинията си за нула време, но сега беше твърде развълнувана, за да яде.

— Не обичаш ли ягоди? — попита Рот и сложи една в устата си. Белите му зъби се забиха в сочния червен плод.

Тя сви рамене, като се опитваше да не го гледа.

— Обичам.

— Заповядай — Рот взе една ягодка от чинията си и я поднесе към устата й. — Позволи ми да те нахраня.

Хванал ягодата с дългите си пръсти, той протегна ръката си към нея.

Тя искаше да вземе това, което й предлагаше, но отговори:

— И сама мога да се храня.

— Да, знам — нежно отвърна той. — Но не е там работата.

— Ти прави ли секс с нея?

Рот повдигна въпросително вежди.

— Снощи ли?

Тя кимна.

— Когато се храниш, правиш ли любов с нея?